Мастилените пръсти на момиче,
косите разпилени на жена,
прошепнати във тъмното „обичам”,
прилежно натежали рамена.
На границата съм. Пристъпвам бавно ...
„Не съди Съдбата, лихвар е Тя.
Просто чертае кръстопът и ни поставя на него,
очаквайки дължимото.”
из коментара на (zelena) Силвия Райчева към
друг мой стих ...
Толкова е тихо, като в гробище.
Рошаво е житото по пладне.
В сноп завързан, юлският следобед
в мрежите на скуката пропада.
Прежуря слънцето и лай на куче, ...
Чета Написаното от поети,
но то не влиза вътре в мен...
Макар със рима, ритъм и куплети,
стихът е с думи наторен.
И всичко туй понякога ме дразни - ...
Усещаш ли полъх от скована нежност
и бясна страст, крещяща под страха?
Усещаш ли думи, заровени в ревност,
и тялото усещаш ли, зад фалшива студенина?
До теб съм, обърни се – потрепваш ли, ...
Ще млъкнеш ли! Недей ми говори
и не разваляй всичко с тези думи!
Почувствай ме, а после усмихни
деня ми само с поглед. Чу ли?!
Не ми изнасяй глупави беседи ...
В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата - ...
Винаги си ми разпалвал кладата.
Винаги си бил в душата ми отрова.
Винаги си ми рушал блокадата,
за да можеш да я сътвориш отново.
Винаги съм ти носила раните, ...