Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

А къде е Винету?

(из цикъла "Вицове в рими")
Една позната – видна журналистка
от медия, която по понятни
причини ще прикрия – без да иска
навярно, но е много вероятно ...
917 3

Слова в небето

Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,
легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…
Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,
претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.
Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш ...
1.1K

Метаморфоза

Залутана във лабиринти от мечти,
жената трудно любовта си ще признае.
Напразно се опитваш в многодънните ù ириси
ти чувството да разгадаеш.
Дори сърцето ù да е готово с твоето ...
1.2K 4

Пепеляшка

В живота си останах Пепеляшка.
Не се изпълни древната магия...
Не се превърна тиквата в каляска...
Пантофката не смогнах да открия...
Край пепелта на старото огнище ...
1.7K 4 9

Танцът на живота

Излезнах на брега,
за да видя
океана на съществуването.
И засвири
рибешкият оркестър ...
1.2K 3

Един ден

Един ден ти ще си тръгнеш,
ще забравиш за моята любов.
Ще остане само споменът,
болка, мъка и душа оголена...
Ще копнея аз за твойта нежна ласка, ...
689

Пролетта на моя бряг

В душата ми -дълбока зима,
и студ сковава моите крака.
И сняг в сърцето вече има.
Безсилна е и моята ръка.
Затрупана е всяка дума... ...
643 2

Защо

Като озъбено куче Животът ме връхлетя.
Животът бе само дворцов лакей.
Отваряше ми една след друга врата.
Пристъпвах напред, а той: "Спри тука ! Не смей !"
И в стаите светли други хора се смяха, ...
729

Падналият ангел

Не рисувай връз мене икони -
аз не ставам за бяла стена.
Мен не ме догонват сезоните.
Аз съм Демон с лице на жена.
Лик връз себе си не изписвай, ...
1.1K

Сънят на мечките

Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?
Лоша дума подхвърлило времето ...
1.1K 3

Ако...

Ако някога само за миг си помисля,
че вече не съм ти мила-
Вселената да замълчи!
Ако даже с мисъл или дума те обидя-
Вселената да закрещи! ...
1.3K 3

В тъмната гора на преход

В тъмната гора на преход
няма точни правила.
Имаше! - далечно ехо...
Казваш - не било така.
Голобрад, ме убеждаваш, ...
671 1

Какво е да ме целуваш

Какво е да ме целуваш
Кажи ми! Какво е да ме целуваш?
Топла коприна ли? Да погали устните,
с които така неотложно жадуваш
да ме намериш, полуизгубен в нощите... ...
1.6K 4 20

Забраненият плод

ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Често за теб да се сещам обичам
(алена ставам, досущ като мак).
С мисли по тебе деня си обличам,
тръпна, очаквайки всеки твой знак. ...
2.2K 10

Опиат

Опиат
Помислих, че отново изгубих играта.
Че отново трябва да си защитавам правата.
Че сърцето отново ще спре да тупти,
защото отсрещната страна ще продължава да мълчи. ...
799 1

Вечер в Селото ми

Усмихне ли ми се луната
и романтичните звезди,
във пазвата на тъмнината
се връщам в мойте младини...
Аз съм в Драгойново, на село... ...
653 1

"Социална" държава

Срещу социалната държава - нов поход.
Върху пенсиите ще има данък общ доход.
Много "мъдра", "далновидна" политика,
кой ти гледа човещина, съвест и етика!?
688

Есен през септември

ЕСЕН ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ
Как е слязло небето тъй ниско
над току що ораните ниви? –
бих разбутал с глава, ако исках,
парцаливите облаци сиви, ...
1.1K 9

Този свят

Този свят
Този хубав свят -
богат, обичан и нов,
прекрасен, но понякога лош,
е моят, аз го обичам. ...
947

Защо със тебе днес сме пак на нож...

Защо със тебе днес сме пак на нож...
И пак добрия – ти, и пак аз лош...
Какво ти сторих... та ме шибна през лицето...
и гледаш ме навъсено, предвзето...
Нали живях по твойте правила, ...
696 1

26.09.2012

Тези четки ми пречат -
не става достатъчно пъстро.
Вземам боите с ръце
и рисувам, използвайки пръсти
Създавам хаос, а в хаоса свят, ...
1.4K 5

Време

Време
Разкъсващо време - време поспри,
почакай ме пак да живея,
какво че в косите вече сребри -
аз мога все още да пея. ...
1.1K 13

Последния етаж

На последния етаж сега се качвам,
влизам в жилище голямо
и усмихвам се, когато брат си аз изпращам,
но ми се иска да поплача на неговото рамо.
И пак оставам тука, под звездите, ...
1K

Носталгия...

Носталгия...
...някога в Атлантика
Носталгия ли е това?.. Не зная!..
Но нещо тук за гърлото ме хвана
когато подивял и до Безкрая ...
782 1

Лебедова песен

В дантела от бляскав атлаз
бе в нощта на бала облечена
и танцуваше в цветовете на валс
ти – моя любов неизречена.
В очите си носеше дързост, ...
1.4K 2

Ти си...

Ти си безумица привличане,
изгубена във ореол
на истинското ми обичане,
блестящо в капка слъзна сол...
Ти си вретеното на огъня, ...
1.3K 12

Кафе от Обич и Мечти

Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -
Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър... ...
5.5K 1 15

Моля Ви...

(триолет)
Недейте ме измъчва,
в своя плам
прехапала сте устните си сочни.
Ах, как бих бил на мястото им там! ...
1.9K 9

След лятото

Промъква се в душите ни студът.
Без време аз сама си го извиках.
Ръцете ми молитвено горят.
Издухвам плявата и... няма жито.
Остава само празна тишина. ...
1.2K 9

Монолог?!

МОНОЛОГ!?
Дай ми сили, мили мой Боже,
долу съм и повече не може!
Мразиш ли ме.. или обичаш,
дали от словото си се отричаш? ...
2.4K 1

Обичам януари

Обичам януари
Седя си в тихата стая,
подреждам спомени, мечтая,
вярвам в теб и зная,
с теб отивам и на край света. ...
987

Като стръкче зелено

Тревата не спори, не страда –
последна си тръгва оттук.
Ще бликне напролет по-млада –
под стъпки на весел капчук.
И аз, като стръкче зелено, ...
1.1K 18

Закъснял копнеж

Закъснял копнеж
Искам пак на рамото ти да заспя,
в прегръдката на силните ръце
да отнемам твойта топлина,
да чувствам ритъма на твоето сърце ...
845 1

Безумие, наричано любов

Пак се влюбвам, господи,
а съм вече стар,
но не мога, бога, вярвай ми,
да устоя на тази хубост, чар.
Иска ми се пак, отново ...
1.1K

Като огнени стихии

КАТО ОГНЕНИ СТИХИИ
Като огнени стихии
бушуват страстите у мен.
С години трупани мълчания
напират като водопад студен. ...
670

Нощта, в която чановете плачат

Над стихнал свят, над беден и богат,
една звезда блести, пулсира
в неспирен бяг на своя кръговрат.
Разпръсква светлата си диря
и през светлинните години, в мрак ...
3.1K 22

Откровение

Какво разбрах и колко от света
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят. ...
692 2

Към приятелите

Към приятелите
Малко рошав стихът ми е, тъжен дори –
чак не мога и аз да го гледам,
но какво да направя, когато боли
и си мисля: – Кому съм потребен?... ...
832 5

За който се познае

Тялото ми е като вашето -
сини вени, червена кръв.
Различните мен ме плашат
и добре, че не съм такъв.
И косите ми побеляват... ...
743

Щом на този свят за мен живееш ти

Знам, че някъде те има
и за мен на този свят живееш ти,
не ме познаваш, но ти липсвам
и са общи нашите мечти.
Може би си с някоя, но си самотен ...
1.4K 1