Стихове и поезия от съвременни български автори
256.5K резултата
Есенен акварел
ЕСЕНЕН АКВАРЕЛ
Златна есен златни листи рони -
светът е пощурял – всички с панталони;
жени на възраст и баби хлевоусти
захвърлили са старомодни фусти. ...
Златна есен златни листи рони -
светът е пощурял – всички с панталони;
жени на възраст и баби хлевоусти
захвърлили са старомодни фусти. ...
2.2K
4
Суматохата на градските надежди
Зелено е по градските алеи,
подземното метро бучи,
а вехнат Белчевите кестени
в суматохата на черните пари.
Откриват обновени паркове ...
подземното метро бучи,
а вехнат Белчевите кестени
в суматохата на черните пари.
Откриват обновени паркове ...
1K
Циникът и поетът
Циникът и поетът
Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем. ...
Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем. ...
872
7
Обходени друми
Тази нощ не затваряй вратата,
малка свещ остави да гори,
та когато безпътна луната
до усмивка на сърп се смали
с тихи стъпки до теб да се сгуша ...
малка свещ остави да гори,
та когато безпътна луната
до усмивка на сърп се смали
с тихи стъпки до теб да се сгуша ...
1.1K
11
На една болест
На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
966
За теб, Любов...
За теб, Любов, изкачвах върхове.
Във песни вплетох всичките ни срещи.
Сърцето ми дори и да умира,
за друга обич то не те заменя.
2000 г.
Във песни вплетох всичките ни срещи.
Сърцето ми дори и да умира,
за друга обич то не те заменя.
2000 г.
995
5
Една любов
В душата ми мечтая да се скриеш
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...
1.2K
7
Изгубена
Изгубих себе си
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож... ...
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож... ...
984
2
Октомврийски дъжд
ОКТОМВРИЙСКИ ДЪЖД
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче; ...
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче; ...
680
7
* * *
Това любов ли е,
това мечтите ли са,
това ли те кара
да полудяваш всеки път,
това ли те кара да оглупяваш... ...
това мечтите ли са,
това ли те кара
да полудяваш всеки път,
това ли те кара да оглупяваш... ...
579
Ще те живея
Ще те живея, живот невъзможен,
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч, ...
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч, ...
788
3
Есенна вечер...
Есенна вечер...
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
761
2
Черен покров
Загърни ме в черен покров!
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни, ...
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни, ...
1.1K
1
Старата сграда
Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...
898
Хотел „Посредствен тип ”
Нараненият ден отминава.
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...
695
Дали ще бъде по-щастлива?!
(из цикъла "Вицове в рими")
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...
836
1
Изумление
Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...
817
1
Опит за летене
До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...
637
Човекът
Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...
3.3K
2
6
