Стихове и поезия от съвременни български автори
Случайно
момичето видя момче
и спомени го връхлетяха
за онова, което бяха...
А бяха влюбени деца ...
Една лятна нощ с Луна в Девин
Раздрала облаците сиво-черни
търкулна се възпълната Луна
и омота във сенките вечерни
небрежно разпиляна светлина... ...
Едни очи
непрестанно споменавам тях.
За тез очи отдавна си мечтая,
макар и да е грях.
Едни очи нахлуваха в ума ми, ...
Сирия
"Бунтовници" нападат таз страна.
Западът подкрепя ислямисти.
Толкова ли им е приятно там да управляват терористи?
Да подкрепят Ал Кайда не се свенят. ...
Къщата на спомените
като резервен парашут отвори ми
най-пъстроликите усмихнати простори,
приземих се там - щастлива пред свода им.
Пробудих се и запечатах моя свят на длан, ...
От другата страна
старостта е смирена и търпелива,
на дъното на чашата е радостта,
препълнена от тъга и прелива.
От другата страна на любовта нова ...
Прелетните птици
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен ...
Опъната тетива
Но не "война на нервите" е то –
когато в мрака плъзнат грижи черни,
безсънието става божество.
Оголен нерв – опъната тетива – ...
Тупкаш ли още, Сърце?
Накажи ме, Сърце...
Само болка ти причинявам.
Дано дойде денят,
в който мога да ти се отплатя. ...
Червената шапчица
(из "Приказки под форма на рондо")
С търпение под алената шапка
не е снабдена, ни в ръката с папка,
та пътят крив изнервя я съвсем. ...
Всеки стих е път към Теб
Любов - със слънчева душа...
Ти раждаш песни. И надежди...
Огряваш хора. И цветя...
Живот си ти... Вълшебен трепет... ...
Лаура
с лице, от лунички огряно,
с очи като ясни звездици,
с усмивка на парещо лято.
Край мене с ожулени лакти ...
Искам, нека, трябва
да съм див, планински, прашен вятър,
мъдър грозд във луднала лоза,
синьо пладне, весела сълза,
птичи писък под небесен шатър. ...
Лека нощ
Кой унесен във Нет-а не спи
и до късно все нещо сверява?
Кой това е – не беше ли ти,
дето блога ми пак проверява? ...
Ако...
Ако светлата птица в небесната вис не се носи –
за какво е тогава небето сребристо?
Ако старият бряст не посреща в гнездото си коса –
защо въобще се разлиства? ...
Тишина
В тишината на моя малък свят
с прохладна усмивка заспивам.
Думите ми като огърлица се редят,
за да ги прегърна с нова сила. ...