Стихове и поезия от съвременни български автори
Заръка
Много е модерно към чужбина
да пътуват нашите деца,
искам, дъще, теб да те подмине,
да останеш, дъще, у дома. ...
На Дани*
щом в лапите го сграбчи болестта.
Тя бе коварна, тежка и опасна
и го водеше по пътя на смъртта...
Почерни дните му, живота му беляза ...
В разкошна мизерия
Хляб като няма – ще хапваме стихове.
Тока ще плащаме лесно - с поеми.
(Да се надяваме НЕК да ги вземе.)
А пък за парното сметки от лани ...
Грешки №2
За мен в това е същността!
Ний ги поставяме във нови дрешки,
за да ги скрием от света...
Общуваме със думи тежки... ...
Тресавище
Въздиша в мрака тинята край мене,
но аз не искам още да потъна.
На мислите горчивата вселена
е пагубно тресавище – без дъно. ...
Светулка малка
Една светулка малка
тича, бяга в нощта.
Носи светлина като утеха,
като бяла тишина. ...
Варненско лято
чакам те в хотел "Класик" –
този, в Морската градина.
Както винаги си шик!...
Варна запозна ме с теб! ...
Пена и Вуте
Вуте, всички фусти ги сака
и на мегдана вечер ги чака.
Това е в кръвта им на двама.
Ела, ма Пено, по обяд на дуваря, ...
Безвремие
смеха във очите ми
и танца на светулките в тях.
Само с теб извива песен
мелодията на сърцето ...
Скъпоценно камъче
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината ...
Три часа преди пролетта
(въпреки кризата)
И Той пи
(бедрата ù – рахат локум)
И Той пи ...
Приказка
след розовия залез ще дойде синята тъма.
Нощта разстила своите коси
и светват там звезди подир звезди.
А сред полето тича някой, ...
Римувам стихчета
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена, ...
Облак в небето
Ще летя и ще пиша,
а до мене небето
ще мълчи и ще слуша
всяка глътка поета, ...
В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях. ...
Хайку - "Магия"
В мрачния простор
кристална белота.
Вяра във съня,
носи ме напред. ...
България
Един да е, Българийо, ти стига!
Ромеи да стоят на колене,
докато Лъв във титла го издига.
Кой казва, че забравихме кои сме? ...
Ако можех
Развява вятърът косите ми.
Птицата бяла към мене лети.
Гласа на славея слушам,
като блясък в мене гори. ...
Кръговрат
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха, ...
Път към душата
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо, ...