Стихове и поезия от съвременни български автори
И бялото понякога боли
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,
сред всичките дървета във гората.
Но кой познава брезовия плач ...
Приятелят
не се предлага и по каталог.
Ако е истински – той нищо не ти струва,
ако фалшив е - не ще ти стигне доживотен влог.
Той е ярко слънце в твоята планета, ...
Пожелание
на гърба си
сто лета и зими,
да съм изтъркал вече
прага на света, ...
Утре
Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли. ...
Импресия за огъня
Обичам вечерите до огнището.
Огънят и онзи невероятен пукот,
когато пламъкът шепне на дървото.
Усещане за топлина и уют. ...
Само миг, в който пак да те има
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...
Игра на сенки
набързо скицирана и безплътна
от хиляда години обикалям
градината на твоите мисли.
Харесвах аромата ù на неузряло ...
Нарцистично
в шелфа на мътен океан.
Имам си само безсилие.
Искам да имам свобода.
И съм издъхваща птица ...
Дует
в късния следобед на деня,
над хълмове и къщи - в сивотата
на тази нощ, а ти лежиш сама...
Като следобед, слязъл в залеза, ...
Игра на облаци
нахлузили фанели бели,
на които няма номера.
Едва полувремето вечерно
ще покаже ...
За някой
Беше отдавна и ние бяхме деца.
Деца, които бяха неопитни в любовта.
А ти ме отблъсна.
Грубо и безчувствено. ...
Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...
Легенда за Калиакра
на Корнелия
На фона на залеза странно разпален
изваян е белият твой силует-
пред близката нощ образ тъй нереален, ...
Поета и звездите...
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...
Светлина в Душата!
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...
Оптимистично за Есента...
Тежи небето с аромата
опияняващ на дъжда,
танцува Вятърът с листата
опадали във Есента, ...
Минало
от миналото спомени отключвам.
За мене е присъда доживотна –
себе си във него да заключвам.
Щом настоящето за мен е празно, ...
Когато
пъстрооката нежна луна,
ще пеят звездите в небето
за влюбена в тебе жена.
Когато във мене се съмне ...
Смърт
Какво ще направиш, за да повярвам отново?
Не ме касае вече за твоята любов.
Фантазията, тя те промени.
Когато се събуди звярът, ние всички бягаме. ...
Повече
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...