Стихове и поезия от съвременни български автори
Вечност
и тя се облече в пелена от мъгла.
Свличаща риза на тъмна прокоба,
орисница черна почука с нога.
Смъртта на усмивките тягостна бе, ...
Прокажена
вътре в себе си случаен посетител,
на мястото на твоето момче,
да бъде долен прелъстител.
Да разтвориш крака, с тези нежни, хубави бедра, ...
Виза
за Рая и виза,
нека това
да е моята риза.
Бяла и гладка ...
На воденица...
Хей Воденичарю,
м`оите `очи твои нека бидат
сомели го житото...
...Море невесто вода си немам- ...
" О, миг поспри"
на всяка жена
разцъфтяват в самота,
творчески полет
завладява ги - ...
Дали?
и нова обич чука на входната врата.
Дали да ù отворя аз сега
или пак старата да приютя.
Дали тази ще е кат онази, ...
Моите впечатления за Иран
Те не живеят с нашите мечти...
Мъжете имат своите съпруги,
там Господ, хората по пол, дели!
Жените са до горе забрадени... ...
Ежедневност
Не я оставихме да диша.
Удавихме се във страстта си.
Сами си станахме излишни.
На излинели, скучни чувства ...
Неизгонена - неканена
Любовта си тръгна тихо -
боса, гола, неизгонена,
както и преди,
неканена дойде. ...
Карти на съдбата
създадени
от плът и кръв,
родени за умиране.
Дали чрез таро картите ...
Ромео на моите мечти
Питам се в този късен час
дали някога ще те срещна,
ще вкуся ли от устните ти аз?
Ромео, стига бягал си от мен! ...
Не зная как се стига в Катманду
И мен скалисти върхове ме викат,
и аз сънувам нощем Хималаите...
...но в Катманду не ме очаква никой.
През Катманду минават алпинистите, ...
Къде отиваме
Понякога се питам - къде отиваме
и къде ли духът ни лети?
С безвремието ли умираме
и не можем да му кажем "спри!". ...
* * *
и спусне вечерния си плащ -
край тебе никой не остава
в тъмната безкрайна нощ.
Пътуваш - унил, замислен, ...
Пролетно - танка
цъфнаха. Южни ветрове
пролетта доведоха.
Птиците запяха -
по полета и гори.
Неозаглавено
животът е игра...
Понякога лиричен,
понякога - шега...
Живеем го буквално, ...
Един съвременен Дон Жуан
чаровен покорител на женските сърца,
със завладяваща усмивка - ти си нападател,
твоят лик оставя у всяка онази ярка там следа.
Не носиш ти доспехи, нито пищна шапка с перо, ...