Стихове и поезия от съвременни български автори
Лунна нощ
връхлита властно в моята душа,
разголена като пред огледало,
остава тя без грим и суета.
В стаята е светло като ден - ...
Краят на приказката
със който през шубрака бе пътувал.
Оставил бе назад богатство, трон –
принцесата да търси и събуди...
И ето че реши накрай пеша ...
Щастие за двама
виждам как до мен си ти.
Виждам те и заспивам до теб.
Със затворени очи съм, но реално виждам те.
Толкова е хубаво така. ...
Криминална приказка
но под звездите и луната
никой в тоз момент не спи,
а всички правят куп пари!
Кумчо Вълчо, сводник стар, ...
По релсите...
:)
Кой ли се е настанил тук!
Хм, релси...
Не ме кори... Аз нямах друга риза ...
Обичта на мама
Обичаше ни мама всичките,
искаше да бъде все сред нас.
Успокоена, щом ни видеше,
смееше се тя на глас. ...
На друг ли врече се?
На друг ли врече се, кажи!
Някога оставих ли те аз сама?!
Някога предадох ли любовта?!
Казваш, че да сме заедно, невъзможно е. ...
Дали ми стига...
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Сега навярно спиш... А аз не спя,
седя на този пуст подветрен бряг
с едно море - и т ...
Летен цинизъм
Послушай слънчевата свобода в простора.
Черупките от миди са безгласен спомен.
За трупа, полюшващ се от мачтата на кораб.
Всяко лято има черни краски. ...
Опит за броене
Човекът няма лек за тази болка
и все по-тъжен от преди,
след всяка земна обиколка
блестят прошарени коси. ...
* * *
още ли ухажваш самотата
или вместо нея
търсиш моята усмивка,
докога ще се залъгваме ...
Гераците
"Павле!" - тя викаше - безнадеждна, прокудена,
към тебе протегнала слаби ръце,
сиротна и малка, от теб развълнувана,
с треперливо и влюбено нежно сърце. ...
Самота
надвисна буреносен облак, мрачен и студен.
Тъмна мъгла се спусна пред очите ми
и с лека ръка сложи край на мечтите ми.
Остави ме сам-сама ...
18+ Среднощен екстаз
се замислям как искам бавно да прокарам език по неустоимата ти шия,
да усетя как настръхва кожата ти,
да чуя сетно издихание изтръгнато от втвърдилите ти се гърди.
Искам да докосвам нежното ти възбудено тяло ...
Залез
покрива ме със златна пелерина,
стоя така- на магията във плен,
и ми се иска този миг да е завинаги.
И е тъга, и е екстаз вълшебен - ...
Слепота
На пролетния бал в Неделя вечер
блестяха милиони цветни светлини,
а хората - един от друг по-лъскаво облечени,
се смееха двулично, пръскаха пари... ...
(Не)очакване
дори то да е безумие!" - Балзак
На В.
Какво очаквам от тебе ли? – Нищо!
Недей ми задава такива въпроси! ...