Стихове и поезия от съвременни български автори
Моят дом
А на 06.09.2009 г. все още не се беше родил нито един...
:)
Значи - по-леко да я караме - Рим не е бил построен за един ден...
Аз - надали съм някакво си Чудо, ...
Тя
а вечер - чезне в позлата.
С мехлеми лекува си раните,
простила на враг и приятел.
Безброй добрини тя е сторила ...
Въртиш се...
Въртиш се като кон, впрегнат в долап,
стъпка във стъпка, в окръжност без край.
Тъпчеш земята, вървиш като сляп...
Изход все няма - кой иска да знай!? ...
Гласове
разхожда
гласовете си
сякаш са кучета
оставя ги да лаят ...
На един приятел
лумнали в ранимата душа.
С погледа си син като със цвете
мога да те грея и теша.
Пак пропадаш в страшни, тъмни ями ...
Не съм си вкъщи
тъй чакан гост, за мене винаги неканен.
И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?
Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,
по твое усмотрение. ...
Тежа ли ти?
В това ме бива сякаш,
да бъда паметник на скръб и болка,
да съм застиналият лик на „Някога”,
издигнат гордо от горчиви спомени. ...
Желания
ако съм звяр – да бъда единак,
скала да съм – да бъда от високите,
ако съм цвете – нека да съм мак.
При всеки полъх вятър да ме гали, ...
Очите са същите, но ще гледат в друг
за теб блестяха очите ми сини.
Сърцето ми за теб туптеше,
името ти ден и нощ шептеше.
Сега същите тези очи не блестят така, ...
Дилема
Погълнала е тишината туй селò,
риката сал въф бързея са чува,
проскърцва мелничарско колело
и тая нощ мливарят ши будува. ...
Смъртта на поета
оплакан от поп,
изпраща го Тя
във пресния гроб.
И в целия ръст, ...
Една сълза
събрала в себе си и бъдеще, и минало,
магията на призрачни безброй луни
и един живот, като насън преминал.
Тъгува за разлистената младост, ...
(не)влюбено
и той (не)подозира,
той
(не)знае
какво ще се случи, ако махна "не"-то...
Косач
а косач, изпотен по врата,
упорито, ритмично поваля
стрък след стрък окосена трева.
На главата с намокрена кърпа, ...
Сахари
под палещия пек на вечно пладне,
където тъмни бедуини странстват –
оазисът е глътка влага хладна.
В пустините самумни на камилите, ...
На майка ми
Жената, тази старата, е майка ми.
В очите хлътнали видях ù младостта,
в ръцете сбръчкани видях ù обичта,
в косите бели видях ù старостта. ...
Прошка
която дълго чакаш
и за мисълта,
че много си сгрешил,
за времето ни ...
Да намерим време да сме влюбени
И Англия, смутена, ще притихне.
Париж, смълчан, угаснал, ще заспи
и в цяла Индия чак глъчката ще стихне.
Египет ще се скрие в пирамидите. ...