Автопортрет
Зная, нямам си снимчица в профила мой –
снимки бол, но не в цифров формат.
Ще са нужни пособия – джаджи безброй,
а за тях аз не съм тъй богат. ...
Потъвам в свежестта на приказното утро,
ефирен ветрец милва косите ми,
лятна омая влиза в очите събудени,
слънцето ме гали с лъчите си изгревни.
Понасям в шепите си зрънце надежда, ...
Когато се завърнеш бос и гладен,
ще ти подам парченце от мечтата си.
Недей да я отблъскваш с жест досаден -
ще стигне да нахраниш самотата си.
Последното парченце ми остана. ...
Не те обичам и не мога вече,
отдавна забравих чувството горещо.
Спрях да се надявам и да чакам вечер,
от теб очаквах друго нещо.
Не те обичам - пред теб ще изрека, ...
Омръзна ми от праведници чисти,
живеещи естествено по Божи правила,
разбира се, единствено теоретично,
когато трябва си хванат някой будала.
Дали са чували за „заповеди Божи”, ...
КОЛКО МАЛКО МИ ТРЯБВА
На ZAPP (Запрян Колев)
Колко малко ми трябва да бъда щастлива –
приятелско рамо, усмивка добра...
И се чувствам отново свободна и жива – ...
Няма сън. И няма обич минала.
Скрита е в отиващата младост.
Ти не си за ласките изстинала,
още си за погледите радост.
Шлейфът си понесла на комета, ...
Вдъхновено от скорошните събития на бургаското летище.
Нарисувай ми криле от огън.
Съгради ми от души олтар.
И нека от самотна свещ
превърна се в красив пожар. ...
Звезди копнежни небосвода озаряват
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата, ...
Ти луд ли си? – отекна във ушите ми въпрос...
Дори сезоните се плашат от въпроси сложни.
Но само твоят глас във котешки нюанс ми отговори:
"През лудостта ще се намерим някога във тишинa... и без въпроси!"
Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...
Ако утре повече не дойде?
То ще дойде, но все пак, ако...
Ще заспя ли тази нощ спокойно
във удобното си сигурно легло?
Ако знам, че няма вече мъка, ...
Как да се отървем от сегашното бреме?
Как да си върнем старото време?
Когато хората не се мразеха, а се обичаха.
Когато не само парите ги привличаха.
Светът защо така се променя? ...
Във люлката на Твоята загриженост
заспивам и сънувам чуден сън;
една ръка със толкова обгриженост
и глас като далечен топъл звън
с такава обич галят мойта плаха същност, ...
Изглежда роден съм с джоб за тъга,
това не пречи понякога да се веселя,
а в джоба бъркам нощем със ръка -
поне от там сълзите да си изцедя.
Защо да късам джоба, друг си нямам, ...
О, стане ли вече на възраст Човека,
очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът не го повали!...
Натрупа ли много лета на гърба си, ...
Ти сърдиш ли ми се, когато кажа,
че обичам те, кажи?
Ти сърдиш ли ме си, когато се опитвам да докажа,
че единствен си за мене ти?
Ти сърдиш ли ми се, когато ти показвам ...
Уморих се да засаждам мечти
и да съхнат в душата ми тихо -
мъжкото семе в бразда да кълни,
за да връзва цвета си на стихове...
Уморих се да наливам с очи ...