Стихове и поезия от съвременни български автори
Пролет
слънце силно, хиляди цветя,
вятър ме обрулва мълчешком,
сякаш птица гали ме с пера.
Времето напомня на надежда, ...
Импресия 2
таз дива и страстна луна.
Прободе със сини кинжали
поредната тъжна вина.
Полегнаха сенки лениво. ...
Пролетно намигване
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.
Къдриците ми волно се пилеят ...
На плажа
И днес на слънце се припичам.
Наоколо е цъфнал месец Май!...
Морето винаги аз ще обичам!
О, плажът му е моят Рай! ...
Да вървим тогава...
Сега съм в ъгъла на битието,
на крайчеца на тоя сив живот,
в голямото безвремие, в което
като в река пенлива няма брод. ...
Не се опитвай
Не се опитвай чувства да настигнеш,
ако те при теб не са дошли.
То и любовта не е красива,
щом огън не гори! ...
Писмо
Когато шепнеш ми зад ъгъла
и чувам ехо във съня си,
сънувам старци, татко,
теб сънувам в бяло. ...
Чалга
макар да е пошла, е много на мода.
С ритми и думи, които са леки,
тя в клатеща кукла превръща човека.
Кичът е символ на успех и на слава, ...
Пролет като сбъдната мечта
пролетта изтупва паяжините
от зимния застой
реката на живота да преброди
всички малки и главни букви в завоите ...
Балада за Грабежа
Майстори стари сграда градили...
Денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия девет години... ...
Всички мои грехове
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...
Море от ракия
на Море от ракия.
Целта на предаването
е да пия, да пия.
Садя си доматки, ...
Невидимият
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо ...
Обувките
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося ...
Пролетта
Хубавица, с къдрави коси -
дълги, с цвят на житена ръкойка.
Жив пожар – върви, че го гаси....
Тайно тя въздишала по Лято - ...
Да убиеш вълчица
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
Поклон!
Стани! Защо стоиш така?
Стани пред Негово Величество Човека!
Ръката му всесилна целуни,
творяща Времето от памтивека!... ...
Притча
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна -
и другарувал с птиците и зверовете... ...
Вратарят на слънцето
Още крача на белия свят по жаравата,
още меря пътеките, още съм жив –
аз, вратарят на слънцето, бях и оставам
един днешен наследник на оня Сизиф. ...
Пиша си
мои волни простотийки,
с тях разсмивам ви от раз,
хич умора немам аз!
Умки - остроумки, ...
Нощем
Слънцето залязва в кръв,
пия от бутилката с текила,
на нощта предвестник пръв,
здрачът тихо се разстила. ...
Деветият кръг
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат. ...
Слънчева пролет
Слънчева пролет в сърцето ми кацна,
като запален огън взря се в мен.
Толкова топъл и толкова искрен
в мен заигра. ...
Зимната нощ
Как красива е зимната нощ,
няма никъде подобен разкош.
Със лек, сух, безгрижен вятър,
който със снежинките разиграва театър. ...