Стихове и поезия от съвременни български автори
Люлчина песен
и зайче плюшено прегръща,
усмихва се на нещо свое във съня
и тъй във ангел се превръща,
готов да сбъдне нечия мечта. ...
Отрова
но утре се отричаш,
ти си монета двустранна,
за мен тъй неразбираема.
Играеш игри с истински чувства, ...
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добре си дошла в моята стая.
Искам да ти кажа истина една.
Просто поседни, а аз ще ти разкажа. ...
Според котките
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо. ...
Седем дни
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...
Спомен за село Червен
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...
Златоград
дето всяка къща я отлива,
а свещта, запалена в душата,
по е скъпа даже от огниво.
Златен със моми красиви, ...
Една жена
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете ...
Няколко думи за Човека
че винаги е Единак...
И всеки негов зов е боен,
и е във гроба с един крак...
Дели мегдан със всички хора ...
Стръкче цвете
Стръкче цвете за щастие ще взема
и до устни топли ще допра.
Зная, в него ще намеря
много обич, красота. ...
Театър на другостта
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
Домофонна поезия
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона. ...
* * *
и истината на неказаните
истини предстои...
неказаното,
което ни мъчи, ...
Лист
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка ...
" Епилог "
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...
Духът на Бурята...
Тревожно въздухът ухае
на трудно обяснима Страст-
Духът на Бурята това е
преди да затрещи над нас... ...
Ти никога няма да узнаеш
аз просто обичам и прощавам.
Чувства имам, които ти убиваш,
все пак мога лесно да забравям.
Ти никога не ще узнаеш любовта, ...
Един акорд
Един акорд отнякъде звучи.
Заслушвам се във него и отново
унесено, притваряйки очи –
отскубвам се от времето сурово. ...
На това ли казват ХАЙКУ?
Бях чиста, ароматна горска билка...
Сега изплача ли душата си,
тече ЧЕРНИЛКА...
"Син съм на земя прекрасна, ...