Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще дойде
и с цветовете срамежливи.
Ще дойде с мириса в липите,
зелени и тъй много живи.
И в летните отблясъци на пясъка, ...
Екзистенц
доста сив...
И да - роптаят спомени
И да - ридаят мигове
и някак търсят твърде ...
За мелницата
О, Мелницата на света е безпощадна...
Попаднеш ли във нея, ставаш прах!
Като ламя от приказките тя е гладна.
И във душите ни тя всява страх!... ...
Предопределено
На клон простряха се да съхнат.
Наперени и лъснати кат брошки,
очакваха съдбата си - сатъра.
Горките глупави кокошки. ...
Дявол да го вземе
... Но, дявол да го вземе, още дишам,
живея още, бял перчем развявам,
боли ме още, още в рими пиша,
кръвта не бърза да се утаява... ...
Ръцете ми жадни се простират
Ръцете ми жадни се простират
да прегърна този свят.
Очи грейнали лъчи поглъщат
на едно вълнение като цвят. ...
Бряг от Обич, който те жадува...
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...
Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...
Бъди любима Птица, във душата ми запяла! - ...
Любовта няма край
Само начало
светло и истинско,
и живот-
с надежда, ...
Потърси ме
дали ще ме намериш, дали ще съм там.
Превърни в светлина всичкия мрак,
но не би го направил, аз знам.
Потърси ме сред лъчите на слънцето, ...
Да видя
Целуни ме
за да видя светлина
Не говори
Целуни ме ...
Интериорът на душата
Затрупват ни със белите си преспи,
превръщат се в настръхнали лавини,
готови да се сринат като в бездна!
Екстериорно всички сме подвластни ...
Сподели ми
Зад завесата са скрити тайни.
Разкажи ги с думи най-случайни.
Научи ме как да те обичам.
Допусни ме. Кожа върху кожа. ...
Знак
Не ми изпрати нито шепот,
любовна птица по небето,
милувка полъхна да ми е леко!
Разплитах сплетените мисли, ...
Ничия
от неизплакани сълзи
и натежава камъкът в гърдите,
щом другата прегърнеш ти.
И залъкa едва преглъщам, ...
Благовещенско стихотворение
Преди,
когато тази вяра бе заразна -
жена да е от "Свети дух" непразна,
навсякъде бе пълно със дечица - ...
Блага вест
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...
Три реки
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...