Стихове и поезия от съвременни български автори
Съдбата ни
Просто чертае кръстопът и ни поставя на него,
очаквайки дължимото.”
из коментара на (zelena) Силвия Райчева към
друг мой стих ...
Какво ще правим без метличини?..
на К...
Един възторжен Вятър се разтича
и заигра се с птичите ята,
премина над полята със метличини ...
Горещник без светулки
Рошаво е житото по пладне.
В сноп завързан, юлският следобед
в мрежите на скуката пропада.
Прежуря слънцето и лай на куче, ...
Съвети от и за поети
но то не влиза вътре в мен...
Макар със рима, ритъм и куплети,
стихът е с думи наторен.
И всичко туй понякога ме дразни - ...
Миг
Поточето кристално
между зелената гора лети.
Бърза, тича, бяга
чудни думи ми мълви. ...
Ще ви чакам
На онези, за които скърбя
И все по-сам след сенките ви крача,
вървя към никога,
към никъде поел ...
* Искам да бъда намерен
Искам да бъда намерен.
После цялата лудост
някого друг да обсеби.
Искам да бъда охулен, ...
* * *
трябва да се научиш
да бягаш и да оставаш,
да искаш и да даваш,
да останеш, а всъщност ...
Не гасете лампата
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане ...
Залези
Когато човек и тъжен, обича
да гледа слънчевите залези...
А. Дьо Сент-Екзюпери
Ах тия Залези в морето ...
Ръкавица
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,
не хвърлям корен дълго в тях.
Като лекета ги отмивам ...
Процес на помъдряване
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...
Аксесоар
под очите му
по подобие
на дамската чанта
неизменен аксесоар ...
Въпроси
днес, във този ден?
Събличаш ли ме
с поглед и във сън студен?
Целуваш ли ме ...
Вятър взех
В шепите си вятър взех.
От пролетния вятър.
В очите си го пръснах,
по лицето и косата. ...
Винаги
Винаги си бил в душата ми отрова.
Винаги си ми рушал блокадата,
за да можеш да я сътвориш отново.
Винаги съм ти носила раните, ...
На гости в село Червен
На гости във село пристигнах -
беше топъл, слънчев юнски ден.
Много хубави неща видях
в селото с история - Червен: ...
Паметникът на поета
(За паметника на П.Пенев
в Димитровград)
В тъмна рамка, мътносива,
рамка на печален некролог, ...
Болка
Генка Богданова
Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан, ...
Заръка
Много е модерно към чужбина
да пътуват нашите деца,
искам, дъще, теб да те подмине,
да останеш, дъще, у дома. ...
На Дани*
щом в лапите го сграбчи болестта.
Тя бе коварна, тежка и опасна
и го водеше по пътя на смъртта...
Почерни дните му, живота му беляза ...