В стремежа си да бъде някой друг, Жалкото канарче е готово
в стремежа си да е известен, да повтаря чужд мотив харесан.
той думите кове със чужди чук, Дай на тоя свят лирично слово,
и пее даже чужда песен. като жаба пей, но своя песен.
Какво че няма облик свой и стил, С. Есенин ...
Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.
Какво да правя? - Ти въобще не питаш... ...
До болка как ми е познато
туй чувство, че си въздесъщ,
напират силите в телата
и крачиш с увереност по своя път.
А после като миг изтичат покрай теб годините ...
Запознай ме със нея - искам да знам
плаче ли нощем, от какво я е срам?
Вижда ли мъката в твоите сини очи
и защо, защо постоянно мълчи?
Вярва ли още, че с тебе ще бъде до гроб ...
НА МОЯТА МАРТЕНИЧКА
Ти, сине, се роди в един четвъртък,
почука поривисто, даде знак
и втурна се към тоя свят отвътре.
Разбрах тогава, че ще си юнак. ...
На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра. ...
Нека животът сам да се търкаля
и нека делникът сам да изтече...
А празничните дни във календара
добрата фея нека изтъче.
Това, което е, Е. Факт. На Съдбата ...
ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКАТА
Отново мъдрият Жу-Шоу* покрива плътно
с ръкава си притихналото Мироздание,
и тръгвам аз в мъглата – вечен пътник
в света на старите забравени предания. ...
Стоиш самичка в ъгъла на мислите,
опитвайки се да си върнеш младостта.
През спомени минаваш ти, прелиствайки
живота си, загубил свойта чистота.
Отдадена на хората, децата и на времето, ...
Мълчанието направо ме убиваше.
Как може да е толкова инат?
Сърцето ми в гърдите спираше,
тъга ли беше, или просто яд...
Да каже дума, две, но не намираше. ...
Ти бе моят смисъл, мое сладъко дръзновение,
искрата моя в огъня любовен на страстта.
Ти бе единчък пристан, едничкото спасение
за сърце, крещящо за живот преди смъртта.
Не търсех и не виждах аз цветята неувехли, ...
Положението вече не владея.
Трудно ми е да си го призная.
Вярвах, че за мен проблеми няма
с тези буйни младежки нрави.
Вече не чувам думичката моля. ...
Най-тежка присъда – живот без помилване –
получи злодей след смъртта!...
Очаквал бе друго: не прошка–ужилване,
низвергване, ад – за греха!
Извърши убийство!... Реши да се гръмне, ...
Сякаш лудата болка ме спря
( аз останах, но пътят ми тръгна)
и нашари със грешки света...
После дрипав се шмугна зад хълма...
Досега все със мен бе вървял ...
(опит за римувано разказване на виц)
Прибрал се порядъчно пийнал веднъж,
посред нощ, да речем - малко след два,
наквасен до горе ПОРЯДЪЧЕН мъж,
при своята спяща жена. ...
"Сенките на наш'те непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...
въпреки еднаквата си дължина
някои разстояния са по-кратки от други
и не са подходящи за перипатетици
за алкохолици и за астрофизици
по ред причини като например ...
Разпилей ме със вятъра, моя тъжна любов.
Разпилей ме над изгрева на живота ми нов.
Погали ме с лъчите на слънцето -
не оставяй следи
по очите ми мрачни ...