НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!
Плисирано небе. Звезди - мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа - жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина. ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Отново, както всеки божи ден
в последните петнадесет години,
Иван прибра се в къщи уморен
след работа. Пак беше с „Господине, ...
Смехът ти бяла пролет нацъфтя
и върза плод черешов в земни длани,
красиво с любовта поруменя
и люшна клони - щедри, необрани.
И жаден аз да вкуся с устни сок, ...
Дантелената нощ обгръща ни със призрачен воал,
сиянието на Луната боядисва улиците в млечнобяло
и полъх с аромат на люляк разцъфтял,
сатен и жадни за любов тела...
В прохладата изгубват се на вечерта... ...
Стигнахме до прозаичната обятност
на пречовешките очаквания и заблуди
и станахме смислени до непонятност -
по-малко себе си, повече луди
Ще те крия дълбоко в зениците, ...
Зная, че във звездоока нощ
ще се сбъднат всичките ми сънища:
няма да си хладнокръвно лош,
думите ти – остри като трънища -
няма на душата ми в плътта ...
Ден и нощ
В лятна нощ луната се отразява,
дорде изсветне напълно в сумрака,
там със мен си на открито в тъмното,
нежно, любовно свити сме до пламъка. ...
Нека бъда твоята пролет -
нежна усмивка от цветна дъга,
и вятърът, тичащ след птичия полет,
във ручея слънчев уморена сълза.
Нека бъда твоето лято - ...
Величественият бял гълъб
Величественият бял гълъб в небесната шир полита,
а душата ми в необятни пространства се скита,
неговата чистота ме спасява
и за добри дела ме окрилява, ...
Казват, времето лекувало, дали,
а виждали ли са в пустиня да вали?
Отмивала се болката, ако облееш я в сълзи,
забравял си горчивото, ако те галят често слънчеви лъчи.
Минава година, Земята се върти, ...
Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг ...
Урок по богословие
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...
По душа съм рибар. Ситни мрежи плета.
Дирижирам вълните - самотен маестро.
Мойта лодка сама пропътува нощта,
да откупи добрата надежда за вечност.
Всяко утро е много по-мъдро от мен. ...
Душата ми превърна се в рана,
разцъфтя като алено цвете в нощта,
болка стаена прикривам засмяна,
защото всички желаят да чуят смеха.
Не разбирах как човек изгражда си броня ...
Ментово сияние с аромат на кафе
Приспивна мелодия на лунни сълзи
Трептящи сърца с чувствена пепел
Спомен забравен за звездните вечери
Ухание останало от чаена нежност ...
Разперих ръце, полетях...
Завъртях се, но паднах ранена.
Наказание днешно за вчерашен грях -
бях дръзка, и истинска бях, и сломена...
Прелитах над много сърца ...