Стихове и поезия от съвременни български автори
Сивият сак е празен!
Целунах татко, целунах майка и отидох аз да чакам своя влак.
В сака бяха ми мечтите, дрехите – в раницата на гърба.
Буркани с гозбички от вкъщи носех в една тобра.
Пътуването беше тежко! И не намерих място за багажа. ...
Сестрата на вятъра
Липсваш ни, миличка!
Раздаваше безброй усмивки на всички,
дивата сестра на вятъра беше.
По-свободна от най-волните птички, ...
Път от светлина
светъл Път,
цветна Светлина.
Любовта е моето послание
към Бог и всички Негови Творения, ...
Аз ли съм
Вятърът вълшебник
кротко с мен нашепва -
аз ли съм жената,
сгушена във тебе ...
Спомените
Хич не ми изневерява.
Брутално ми припомня всичко,
което искам да забравя.
Спомените ме връхлитат ...
Безнадежност
като че ли си отиде от мен.
Къде ли е вярата,
че ти ще се върнеш някой ден!
Безнадежност чувствам аз, ...
Разбиеш ли сърцето на жена
(навярно вече си разбивал…)
ще потрепне във очите ù една
сълза, която ще остави диря…
Ще заболят звездите ù дори, ...
Другото
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга ...
Съвършено чувство
чувството чрез стих да изразя:
сън е то, емоция, тревога,
мисъл, откровение, съдба...
Съвършенството – извечно тайнство, ...
Разгоря се старата жарава
Беше поизстинала в нощта...
Но какво сега я пресъздава
и гори наново пепелта?
Някое ли минало вълшебство? ...
Спри
Една усмивка
търси твоята усмивка,
спри...
една любов търси неистово ...
Въпрос
без радости, без сълзи, без мечти?
Та ние трябва да гориме вдъхновени,
събудени от обич да летим!
Защо ни е животът без илюзии, ...
Какво от туй
Какво от туй, че е студено,
че мръзнем в блока всеки ден.
Навънка бие на Зелено,
светът е с Пролет зареден!... ...
Досънувай
“Сън е животът...”
Уйлям ШЕКСПИР, “Кориолан”
Изковано от светло сребро, мълчаливо разсъмване пада
над горещата плът на света, който диша край мене, ...
Светът в мен крещи
Светът в мен крещи, когато
всичко се превръща в нощ и небе,
когато прозорците светнат изведнъж,
когато звездите с блясък горят. ...
Останалото - е себеспасение
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите, ...
Пролетна картина
а нишките, по-тънки от коприна,
втъкаваха уханност от цветята
и свобода небесна, бистросиня.
Слънцето раздаваше надежди ...
Мираж ли!
Преминах планини, поля зелени,
от утринна роса - вода отпих,
със сетни сили, а очите уморени,
съгледах в хоризонта и разкрих: ...