Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Ако можеше да видиш

Ако можеше да видиш
Как тъмно синьо се слива
С кално жълто
Когато небето заспива
И силует на пушещ художник ...
745 1

Без сън

Не мога да заспя, не мога.
Обричам се на тебе, нощ.
Под почернената тога
криеш ме със свойта мощ.
Вече месеци ти се отдавам - ...
1.4K 2

Музика

Денят започва като сън
Отново съм готов да дам
Тръгвам сам по улиците вън
Няма как и днес да се предам
Всичко идва за да си отиде само тя остава пак ...
935

Алени цветя...

Изхвърли ме от своя трон Небето
и прати ме на тъжната Земя…
И за да не ми е днес студено
перце от птица Феникс
постави в моята ръка~* ...
2.3K 1

Изповед на една "Пепеляшка"

Принцеса бях... Сега съм Пепеляшка,
пера и чистя като полудяла...
Не се гримирам и не нося прашки -
съвсем със приказката съм се сляла.
И принцът си остана "грозна жаба" - ...
1.6K 18

Изобщо не отива на Синод

Навярно ще ме нарекат безбожник,
хулител, сквернословещ, еретик,
защото не мълча като заложник
пред догма, от която ще боли.
Така да бъде – нека ме отричат. ...
1.2K 14

Бабините питки

Меси, мачка ги в нощвите,
баба, сякаш за медал.
После втасват вътре скрити
бели питки под месал.
На оджака, в одаята, ...
1.8K 7

Себе си

Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...
1.5K 9

Нежно...

Нежно
Нежно със всеки дъх усещах топлината,
нежно отначало си представях ранината.
Нежно слънцето ме галеше с лъчите
нежно аз обичах те, а ти рани ме ... ...
1.2K 2

Шепотът на листата

Шепотът на листата
разбира ли някой -
само аз ли успявам?!
Безмилостен вятър
разголи ...
655 2

* * *

През зимата
Плаче ми се, почти като в началото на зима.
Тогава нямах прегръдките ти за свои крила,
а днес не зная къде да ги дяна и как да летя.
Умърлушено ми е като стряха без гнезда. ...
884

По устните ми бяла обич пари...

По устните ми бяла обич пари...
По устните ми бяла обич пари,
но нямам глас, за да я изрека -
извива в мене сладостни пожари
и ме разкъсва на парченца самота... ...
1.7K 13

Научих...

Научих, че човек рано или късно попада в капана на любовта.
Научих, че трябва постоянно да падам, за да се изправям по-силна от всякога.
Научих, че приятелите се броят на пръстите на едната ръка.
Научих, че болката е по-добър учител от приказките.
Научих, че не е важно от колко хора си заобиколен, ...
847 1

Алегория

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж? ...
951 1

За лирическия

Кой може духа ми във клетка да върже
и словото да вкара във калъп.
Лесно с рими захаросани се лъже,
на истината щом обърнеш гръб.
С лирическия често си приличаме ...
901 4

Капки от една река

* * *
Нарисувах три звезди в небето
и луната сложих най-отпред,
боядисах сребърно полето
и изпях за тях един куплет!
657 2

Да дойде лято

Как искам да видя нещо зелено;
да дойде по-бързо и моето лято,
да не е в очите ми тъй замъглено
от всичкото черно в сърцето излято.
Да мога да сложа жълтата рокля, ...
1K 3

Нова весела година :)

Нова весела година -
почна с ядрената зима.
Със тайфуни и вихрушки
ний ще светим като крушки.
Наводнения, комети, ...
1.1K 1

Легендата за моето родно село *

с. Плаково, община Велико Търново
Подобно на пожарища далечни,
кръвта на залеза във огнени реки
течеше от небето настървено,
а то от мълнии безмълвни набраздено ...
3.1K

Равносметка

Отмятам миналите дни като зърна на броеница.
Редувам лошо и добро – боли ме, щом отметна лошо.
Животът ми е колело – попадне ли крака ми в спиците,
тогава лош съм. Но в света, знам, дните се редуват с нощи.
Преди да догори свещта, преди камбана да удари, ...
868 1 1

Божествена Искра

Божествена Искра!
Капка от роса – божествена сълза
Полет - небеса... слънчев лъч – мечта
Радост и тъга
Вплетени в душа ...
967 1

Болка

БОЛКА
Боли, когато теб враг те удари,
но колкото и много да те боли,
по-тежко е, щом свой, без да те жали,
жестоко сърце доверчиво рани. ...
605

Маите и... аз ;)

Оставили древните маи
наследство за нашия свят.
Разумни глави разгадали,
че хората чака ги край:
"Земята, светът ни и ние ...
960 1

Безвремие

Пазарът. Малкото градче.
Пасквил трагикомичен.
Животът – ето го, тече.
Тече, а не отича.
Без край, без смисъл, ще речеш. ...
1.2K 25

Последният час на самотника

Нощта се разля върху кривия гръб на чемширите
и с воала си остър прегърна балконите чисти;
а в запустелия празен бетонен канал на комините
вятърът лаеше и изповядваше своята истина.
Със закърпен балтон и торба, пълна с печени круши, ...
843 4

Лятната ми почивка

Лятната ми почивка
Аз цяло лято пак ще съм на село,
грижовно ще събирам тишина...
В градинката ще бачкам неумело.
И ще изкупвам своята вина. ...
591 4

Полет

Спокойствието лута се на воля, събирайки свежите цвтя,
навън на люляци ухае и на откосена от изгрева трева.
Пътувам с времето стремглаво, търся своя ден,
дъгата в мен събужда спомен в един прозорец и рефрен...
Песните се леят като вятър, душата ми рисува синева, ...
979

Моят извор с мечти

Кой си ти?
Мъж със сини очи
или...
Дявол с черни коси...
Тъй омаен си ми ти. ...
667

Понякога е толкова самотно

Понякога е толкова самотно
Понякога е толкова самотно,
че чувстваш се единствен на света.
Сякаш от вълните си изхвърлен,
но и от брега не си приет. ...
447

Негримирани с черно снежинки - 2

НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ - ІІ
Ти си тук! Ти си тук! Ти си тук!
Вън танцуват снежинки искрящи!
Нова радост в събуден капчук
пише песен със ноти от щастие. ...
699 13

Сбогуване

Сбогуване
Когато тука пътят ми завърши,
когато леко се отправя към простора,
бих искал горе някъде да седна,
последната цигара да запаля. ...
1.1K 5

Писмо

Аз писах толкова писма до дядовци с коледни сияния,
оставях недописани листа и неизказани желания.
Сега седя и пиша:
- Скъпи дядо, навярно гледаш ме от онзи свят,
на коленете ти съм раснала отдавна, ...
1.5K 6

С немигащи очи...

Виновни няма. Има обич дива,
която през сезоните лети.
На мен любов такава ми отива –
да ражда невъзможните мечти;
да идваш като облак градоносен, ...
1.1K 1 26

Въпрос на усещане

Въпрос на усещане!
Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,
забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.
Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,
но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас ...
921 1

Мечта

Това, че бе далеч, не ми попречи
да те обичам, както онзи път, когато те видях,
да протягаш длан към свободата, да я сграбчиш,
свободата, за която тъй много завидях.
Ти имаше мечти, които следваше безспирно ...
1.2K

Любов е...

Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита, ...
1.2K 6

Прости...

Прости...
прости, че ме е страх...
Прости ми...
да обичаш не е грях...
Прости... ...
758 3

Спокоен

Масивен, солиден, спокоен.
В пространството той на тишината господар е.
Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.
Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.
Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началот ...
564 1

Надеждата

Прогонихме надеждата - отива си...
Събира си старателно багажа....
и знамената бойни бавно свива си.
Някак унил и жалък е пейзажа.
Дали защото розовите очила е сложила, ...
613 1