Стихове и поезия от съвременни български автори
Вреда
Също като онова сърце!
Отритнатото!
Оставеното!
Забравеното, ...
* * *
това, което тъй силно желаеш -
няма как да се отклони
от битието на твоите мисли,
защото ти го сътворяваш, ...
Изборът
Всеки прави своя собствен избор,
всеки живее в своя собствен свят
и набучва сърцето си с мръсния прибор,
отдавна забравил се в животинския си глад. ...
Бягай!
Не спирай!
Не се връщай повече тук.
Не се обръщай.
След теб е злото. ...
Изпращане на любовта
като че ли тъжни са сега.
Нежност ли ни даде самотата,
или просто миг от вечността.
Защо, когато се обичаме със теб, ...
Житейска аритметика
като локва вселена балон
като нула
не са ти нужни
чадър скафандър и конец ...
Погледът ти
и ожулих своята душа.
Празното пространство се прегъна.
Исках тишината да строша́.
Тя със тебе цяла беше пълна ...
Брегът
Още плава на моето време черупката гнила,
но макар и да духат в платната ù вихри солени,
все по-често не стигат за пътя кураж, а и сила,
все по-често в душата е щил или мъртво вълнение. ...
* * *
по керемидите той ромоли,
а аз съм тук сама
със тъжни мисли в моята глава.
Ето, потичат отново сълзи ...
Специален прочит
единствен си... префинен сноб и бард,
уж любил и Венера, и Калипсо,
изящно мек, а пък в главата – хард!
Носленцето си вирваш горделиво – ...
Плача
стана съдбата ми,
да можеше вятър да завее,
за да скрие сълэите с косата ми.
Сега от мъка ...
Единствена
на изморените от търсене очи.
Едва откъсната от влагата
на скорошно пресъхнали сълзи.
И отпечатъка ти още се усеща ...
Сега ме забрави
Но не забрава, но не забрава..."
"Сега ме забрави!"
И как да го направя?
Сърцето ми захвърли ...
Изповедта на една компаньонка
При мене дойде красива жена...
Със странна тъга и с поглед замислен
за своя живот разказа ми тя:
"Аз някога бях добра ученичка... ...
Конструкции
няма разлика между
недосънувано и неизследвано.
Обречени сме да потънем.
Разстояния да пропътувме. ...
Размисли в парка
Искам да съм зелена като този парк -
не зелена по опит, а с спокоен нрав.
С кислород се сутрин от него зареждам
и с ведър поглед после света поглеждам. ...
Вълшебник
Сънят напира в моите зеници,
отправени в бездънното небе,
покрито от огньове и искрици.
Тоз палавник на нощната кралица ...
Самотата
Ето я самотата - осланям се на веслата ù,
движа се на крилата ù,
когато си самотен,
ти изпитваш себе си - ...
Монолог отново
Главата ми била е винаги корава.
Пред никого не свеждана в поклон…
По чудо е останала до днеска здрава,
не смачкана от някой важен слон… ...
Спасение
Ти пак ще се върнеш, аз зная.
Кошмарът реалност ще стане.
Заключена в тъмната стая,
ще стена с отворени рани. ...
Живот за живот
Колко му е
Да седнеш и да започнеш да мяукаш
Докато се разтреперят тротоарите
Защото бездомните само могат да те чуят сега ...