ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!
... Но, дявол да го вземе, още дишам,
живея още, бял перчем развявам,
боли ме още, още в рими пиша,
кръвта не бърза да се утаява... ...
Днес искам да напиша нещо ново
и сложа новото начало в рамка,
животът ни да е планиран гладко,
като картина, хубава и ярка.
Днес искам да изпея нова песен, ...
Морето ли? Все още ми дължи
едно момиче в жлътналите дюни.
Сред тях засях тръпчивите лъжи,
че то ще дойде и ще ме целуне.
Но вятър всички пориви отвя ...
Бъди Луна, която шепне приказки безкрайни! -
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...
Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...
Бъди любима Птица, във душата ми запяла! - ...
Ако ти не ме обичаш вече,
няма със сълзи съня ти да смущавам.
Аз зная, че си просто безсърдечен
и слабостите чужди не прощаваш.
Ще ме боли, но не за мен - за тебе... ...
Аз крача по асфалтовия път – самотен бряг на свободата.
Вървя спокойно, бавно стъпвам – избягвам красотата!
Кръстосвам улици и булеварди, вървя и гледам в земята.
Пазя си очите! О, как мразя самотата!
Но на теб не ще ти позволя в мене да се влюбиш! ...
Потърси ме някъде в необятния свят,
дали ще ме намериш, дали ще съм там.
Превърни в светлина всичкия мрак,
но не би го направил, аз знам.
Потърси ме сред лъчите на слънцето, ...
Няма време. Колко пъти повтаряха
и всеки път все така продължаваха,
всяка една дума с устните затваряха
и после суетно сърцата утешаваха.
С един поглед в сърцата си стреляха, ...
Ти ме напусна аз се заричах,
тя те докосна, аз се обричах.
После се върна и към теб тичах,
когато ме прегърна, още тебе обичах.
Стоя сама и сърцето ми се къса, ...
Как неусетно нижат се годините?!
Затрупват ни със белите си преспи,
превръщат се в настръхнали лавини,
готови да се сринат като в бездна!
Екстериорно всички сме подвластни ...
Сподели ми. Нещичко. И всичко.
Зад завесата са скрити тайни.
Разкажи ги с думи най-случайни.
Научи ме как да те обичам.
Допусни ме. Кожа върху кожа. ...
Три реки ми завихриха мислите, точно когато
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...
Няма животът любов към мене
На таз земя съм си аз самотник,
нямам подслон - оставам си такъв бездомник.
Стича се сега моята сълза,
душата ми попари я слана. ...
Той често хърка. И заспива рано,
а сутрин е на крак преди да съмне.
Опитва в шепи слънце да ми хване,
за да ми свети в нощите ми тъмни.
Той не говори много. Няма време. ...
До гуша ми дойде от чужди истини,
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата ...
Отец Матей преображенски- Миткалото
Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...
Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...
В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна
първо Огън стародавно, литургията е сетне... ...