Стихове и поезия от съвременни български автори
Пролет като сбъдната мечта
пролетта изтупва паяжините
от зимния застой
реката на живота да преброди
всички малки и главни букви в завоите ...
Балада за Грабежа
Майстори стари сграда градили...
Денем градили, нощем рушили...
Пили ракия, кърваво вино
на вересия девет години... ...
Всички мои грехове
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...
Море от ракия
на Море от ракия.
Целта на предаването
е да пия, да пия.
Садя си доматки, ...
Невидимият
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.
И цветно не сънува, много бързо ...
Обувките
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите зимни дебели обувки!
Тях си ги нося ...
Пролетта
Хубавица, с къдрави коси -
дълги, с цвят на житена ръкойка.
Жив пожар – върви, че го гаси....
Тайно тя въздишала по Лято - ...
Да убиеш вълчица
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...
Поклон!
Стани! Защо стоиш така?
Стани пред Негово Величество Човека!
Ръката му всесилна целуни,
творяща Времето от памтивека!... ...
Притча
В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна -
и другарувал с птиците и зверовете... ...
Вратарят на слънцето
Още крача на белия свят по жаравата,
още меря пътеките, още съм жив –
аз, вратарят на слънцето, бях и оставам
един днешен наследник на оня Сизиф. ...
Пиша си
мои волни простотийки,
с тях разсмивам ви от раз,
хич умора немам аз!
Умки - остроумки, ...
Нощем
Слънцето залязва в кръв,
пия от бутилката с текила,
на нощта предвестник пръв,
здрачът тихо се разстила. ...
Деветият кръг
и в локвите оглеждат се намръщено.
Немеят градове. И рухват сгради.
А този жалък свят е сякаш същият
- скован в порочен кръговрат. ...
Слънчева пролет
Слънчева пролет в сърцето ми кацна,
като запален огън взря се в мен.
Толкова топъл и толкова искрен
в мен заигра. ...
Зимната нощ
Как красива е зимната нощ,
няма никъде подобен разкош.
Със лек, сух, безгрижен вятър,
който със снежинките разиграва театър. ...
Вдишвам
Не мога нощем да заспя.
А имам нужда някой да ме хване
и да ме отърси от света.
Така да завали, че да се давя ...
Самозащита
Реших да прескоча,
надвила с ръмжене
доброто, заселено в мен.
Зовът на кръвта ми ...
Не точно лимърици
но с мацките нямал късмет.
И вместо да тича
след русо момиче,
на себе си пратил букет. ...
Бандитско общество
Човече, виж около теб света!
В душите им, в обществото ни - есен,
по-тъжна и от най-мрачната песен.
Кои са те? Това са нашите мъчители. ...
Проблем
Звъни във РПУ-то телефона
и глас отсреща: „Ало, господа,
подгоних с джипа някакви галфони
и май че стана, пичове, беда… ...
Пролетен стриптийз
Вън пролетта не търси отговори.
В цъфтеж залудва с палавато стреме,
с криле раздухва всичките умори.
И ей го на - пак луднал вятър ...