Погледни дълбоко в моите очи.
Откри ли в тях какво за мене значиш ти?
Сърцето ми, душата ми, тях също потърси.
Не се лутай дълго, защото притежаваш ги ти!
И казват хората: „Все някога оставаш сам.” ...
Мини отново покрай мен,
погледни ме с тез очи прекрасни!
Поздрави ме с ,,Добър ден'',
отмий сълзите ми безгласни.
Моля те, мини, за да те видя пак, ...
Тази нощ погребат любовта ни,
която издъхна под горещи рани,
отворени от твоите лъжи,
изречени без жал във моите очи!
Оплаквам я и капят ми сълзите ...
НЕБЕСНА ЛЮБОВ
Ако съм Слънце, значи ти Луна си
и няма нивга заедно да греем...
Аз ще изгарям, редом с Любовта си,
и наш'то време ще го пропилеем... ...
Като невеста по двори минавам полека.
Над мене се рони ябълков цвят.
Ухаещи клони се свеждат над мойта пътека,
омайват ме сякаш със свеж аромат.
Сенки на щъркели шарят красиво простора. ...
Хармония в допълване откривам.
Усещам липсващото ми у теб.
В прекрасността се вливам -
спонтанно вплиташ се у мен...
В нежността на допира изчезвам, ...
Вървиш по неутъпкани пътеки,
откриваш в мъртвите неща - живот,
за теб в малките събития са чудесата,
очите ти искрят - вълшебни стъкълца!
Сърцето си изливаш в платна, ...
Запитах един учен-богослов:
- Кое зачатие е непорочно, кое - порочно?
- Което е с любов, е непорочно;
което без любов е, е порочно!
- Стоп! - казах аз. - Не може да си прав! ...
Парещият копнеж на грешната душа.
Млечният път си е тук при нас.
Ние дали сме толкова живи и ценни?
Контролът е нужен, но може и да те обезвери.
Жестокостта на себичността ти може да те довърши. ...
на Ангел
Стоиш пред мен - не смееш да говориш!
Да, страшна съм и с поглед те убивам!
Хукни и бягай - сигурно го можеш!
Останах без криле и няма да те стигна… ...
Няма го, няма пламък в твоите очи,
няма го, изстинал бе от моите сълзи,
реката ни, що вечно ще бучи,
затихнала, тъй бавничко пълзи,
и погледът, за който аз копнея, ...
Тежко ми е, мъча се - какво ти става???
Обичаме се, а не си със мен...
Сърцето ми се в облак изпарява
и вали, и капе, нощ и ден...
Всяка твоя дума е дъждовна капка, ...
В средата на стаята - празен стол,
портата към Ада се отваря,
а смъртта е възкачена на престол.
Защо тъй черни мисли
се прокрадват из вашите глави? ...