Стихове и поезия от съвременни български автори
Съдебен процес
Любовта...
Предумишлено?...
Предварително!
Отрова ли...? ...
Най-сетне да реши...
Ще ви разкажа вчера във тролея
какво се случи. Точно срещу мен
седеше майка с бебе, а до нея -
женица стара. Гледах уморен ...
Само любов
В миг цветен с безчет дъги
пред мен ти се появи
и с поглед ме промени,
от очите ти бликнаха искри. ...
Тя е скитница
след обещания и надежди за вечно обичане.
Отчаяно стиска трохите от вчерашни спомени -
откраднати залчета от целувки запомнени.
Тя носи къшей любов. Вътре, в самото сърце. ...
Какъв народ сме, Боже
Научих, че и Левски сме предали!
От тоз предател тъй се възмутих,
че аз реших да го убия с стих!
Но толкова бе некадърен този стих, ...
Поетите... и лудите... и слепите...
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те, ...
Минута време
В стремежа да догонваме минутите,
пропускаме усмивка, поглед, пролетта,
цветовете на света пропускаме,
да се зарадваме на дребните неща. ...
Да събудим слънцето!
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...
И горим...
с жаден вдъх ни засмукват дилеми -
пушат дните ни, пръстите парят
в пепелника на смутното време...
И летим като птици небесни, ...
Навън
Във себе си се скрих. Че там е сухо.
На малки глътки пия зимна жал.
Подрънква ежедевието кухо.
Навън снежинки – падащи звезди - ...
Две души в безкрая
Устни - сторили любов-целувка.
Какво изкуство.
Ръце, оплели кошница-прегръдка.
Най-чиста - обич в първи зори. ...
Неподарените цветя 30.04.2010
и любовта избухна в дъгата,
а въздишката от нозете ми
потъна дълбоко в земята.
Без граница на понятното ...
Поп-фолк
Вървяхме дълго по жицата
и стигнахме до паницата…
“Жица, жица – пълна паница”…
С вулгарен буламач ...
Жена
Не се опитвай да ме разбереш -
не можеш.
Защото и аз не мога
да се разбера... ...
Ти, моя робска гръд!
Препускам аз към бойните арени,
кръстосвам пътища несъкрушим,
нападат ме хиени разярени,
разсичам ги изправени пред мен и ...
Метрослучка
срещнах една женска.
Бяхме само двама.
Помежду ни – джама.
Гледахме се смешни. ...
Там, където с живота се срещам
Там, където с живота се срещам
и вятър песента ми пей,
сред волност позната гореща
виждам деня озарен. ...
14+ Рай за едни, ад за други
Докога битието ни ще бъде тъй бедно?
Едни живеят в демокрацията и рая,
други без лек или хляб виждат края!
Бойко, уникално ти е лицемерието, ...
* * *
(във кръв се дави всеки залез)
човешкото е кратко и умира –
а всяка смърт не обещава вечност.
Не всяка смърт е тъй необикновена - ...
Мъжът, който плачеше
но той не забелязваше,
че не е сам -
мъжът, който плачеше.
И синджирче от сълзи ...
Насън
Само във съня си съм със тебе.
В нощите си търся обич луда.
Всички други чувства непотребни
в битието са като заблуда. ...
До следващия тласък нечестив
Вечерницата скри се зад грозни облаци
и вой на призрачни пчели.
Нощта крещи,
вълни разбиват се в стената, ...