Стихове и поезия от съвременни български автори
И все да те чакам
Тя, болката бавно минава
и светлата лунна пътека
единствена после остава.
Красиво шепни ми, красиво.... ...
Всичко, от което се нуждая
а не разочарованията многобройни.
Въпреки това животът не е толкова суров,
защото дари ме с приятели достойни.
Израстнах при родители добри, ...
Чудо
за да тръгне към своето вчера,
a нощта неродена, някак плахо и тихо,
път към своето утре намира.
Този миг е знамение. Летният залез ...
Орисана
Без смисъл, дори не знам защо.
Вероятно заради самата самота.
Гримирам се просто така.
Без смисъл, дори не знам защо. ...
Армагедон
Днес Благовец е... някой гони „злото“ -
със зли оръжия в злобното небе!
Пълзят вериги, сблъскват се животи...
къде вървиш човечество! Къде? ...
Плачи, майко , плачи
за едничка ти Вяра,
че любов не личи,
щом се люби със мяра.
Жали , майко, жали ...
Небесна валута
Божествен подарък, кристална идея,
лъчист многоцветен заряд.
Безплътната същност отвътре живее –
изваждам и ставам богат... ...
Uninvited (Неканен)
Ти едва ли допускаш дефекта.
Че е празен и нищичко няма отвътре.
Само твойта измислена летва,
че е може би някак си твърде високо ...
Закъснях...
А пътища няма.
Докосва ме само мъглата...
и вятърът - колко потайно
и злорадо в студеното ...
Вълкът
се подава луната вече
нощен мрак се спуска
над душата и сърцето леден
сам стоя в мрака, ...
Защото те обичам
когато някой с обич я запали
С една мечта покълва любовта,
когато си отиде оня залез.
И в моя ден надеждата лети, ...
Гордост и суета
нищо че сърцата ни кървят.
Обгърнати с фалшиво благородство,
то, думите, и в изгрева скърбят.
Заключваме си спомена в ковчеже, ...
Eрос
завесите са спуснати сега,
между нас протекла е плътската искра.
Тази вечер няма нищо забранено,
перверзно, изкривено - само чувството на ерос, ...
Пази се, любов
Не унивай, любов, аз ще се върна,
не плачи и за мене недей да тъжиш,
недей, не проклинай, не ще ти отвърна,
до лудост дори по мен да крещиш. ...
Ще разберем сезона на простимото
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
Ако се забавиш още две минути,
не знам ще мога ли да издържа,
да те гледам разплакана в очите...
и да не се опитам да те спра... ...