Стихове и поезия от съвременни български автори
И нищо, че си толкова далече
към пламъка на твоята Душа стреми се.
Съмнения и страхове събудила,
към тебе бяга всяка моя мисъл.
На моя ум си господар и властник. ...
Изгаряйки, изписах неговото име...
под светлината на уличната лампа.
Тъжен град, самотен,
унило сгушил се в мрака.
Такава е нашата любов – ...
Защото теб обичам
и пак се раждам,
света презирам,
но се се оплаквам,
защото теб обичам... ...
Екот от Всемира
понесло в себе си
задъханите, блудни светове
във моите дни преплетени,
с тъга и порив, ...
Недостатъчно
Все си мисля как ще изтече.
Мигове със теб ще си открадвам,
но недостатъчни за мен са те.
За колко, за колко време ще те имам? ...
Точно обратното
Забраниха ми да те обичам,
хората ни обвиниха в грях,
сега от тебе гласно се отричам
и това им е достатъчно на тях... ...
Любов в минало време
и знаеш ли какво открих,
че миналото ми си има име,
замислих се и малко съжалих.
Не че някога ще спра да помня, ...
Море от хладна, мраморна тъга
от недолюбване не си намери място,
глухарчето със вятъра се сля -
подири знак от слънцето лъчисто -
да го погали с пламнал жест, ...
Копнежно 5
и ще потънем в житните поля,
небето за любов ще заговори
и ще замлъкнат птичите крила...
Онемели класовете ще тръпнат ...
В разговор със себе си
Страх ме е да пиша.
Зат’ва се криеш?
Не, за т’ва мълча.
Къде отиваш? ...
Звезда
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва ...
Като обеца, но не на ухото
че съм различна?
Кройката на блузата ми
е леко, неволно странна,
има едно-единствено ...
Какво е истинска любов
а искаш само една звезда.
Когато имаш морето,
а искаш само капка вода.
Когато имаш огъня, ...
Изгубена вяра!
Сетен дъх и... всичко си отива,
в унес литва нечия душа,
потта по дланите изстива,
обръщам гръб и тръгвам си пеша. ...
Карма
усмивка блага,
сълза, затвор,
умирам млада...
Съдбата цели се с стрели отровни, ...