Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
с усмивка нежна и поглед, в нищото взрян,
към мен, без да погледнеш, взе ме в плен
и разумът ме напусна, от мисли тежки обладан.
Песен, на теб посветена, исках да ти изпея, ...
Когато ти си тръгна...
за тебе аз си мислех...
Втренчена дълбоко в пълната Луна,
за ново начало аз копнеех...
Нахлуха в мислите ми спомени, ...
Приятелство не може да се купи
Приятелство не може да се купи,
защото посадено е в сърцето.
Загубиш ли го… нещо в теб се чупи
и сякаш сгромолясва се небето. ...
Така повече не може
Мили дядо Боже,
да знаеш, че така повече не може!...
Зная, че ти хората направил си добрички
и много манджа оставил си за всички, ...
Когато се наситиш да си с нея
докато докосват мен, не искам да знам.
Ако ума ти временно владее,
аз просто малко ще изчакам.
В телефона ти под мъжко име фигурира ...
Саморазрушение
Не мога да позволя на други устни моите да целуват,
чужди ръце тялото да прегръщат,
очи с копнеж - лицето да рисуват.
Не би ми трябвало слънцето – то за мен залезе. ...
Варварка
пак нахлу в покоя ми нощен.
Варварке!
Обичам да те галя,
да слушам как се смееш. ...
Остаряваш, моя китаро
Недокосната, забравена, няма.
Изгуби се отдавна гласът ти, където
и младост, и любов отшумяват.
А някога влюбено тръпнеше цяла ...
Строеж
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Строеж ...
Прощално
Отказвах дълго... После одобрих...
Мълчанието – то не беше мое,
а нетърпението ти простих...
Поетите споделят свои мисли... ...
Позната свобода с нови правила
игра със простички слова,
ала всъщност е стих,
който на тебе посветих,
защото те обичам - измама няма, ...
Любов, а не грях
Заедно сме - това е любов, а не грях.
С теб уверена съм и гордо напред вървя.
Загубя ли те - болка ще е, не ще продължа.
Бурното море спокойно е, щом заедно сме. ...
Палитра
с нея рисувам света –
някога земен, някога дрипав,
някога – лятна дъга.
Преливат боите, от чувства родени – ...
На...
е разхищение, би казал скъперникът.
Да пуснеш птицата на свобода, би било безотговорно,
ще каже лицемерът.
Да изгубя блясъка на дните си ...
Единак
До болка знам, че щом е хладно,
пустинно, диво на душата.
То значи да си ял, а гладен
да виеш сам срещу Луната. ...
Глава шеста
Очаквах да е като хрема.
И тя да не остане в мен.
Аз трябваше пак да поема.
Но бях от нея поразен… ...
И никой...
И никой не разбра -
изгнива ми тялото,
идва тук Смъртта,
в мрака взирам се ...
Свобода
последен танц в поредния копнеж,
сега съм силна, по-силна от греха,
усещам порив на желан стремеж.
Умея да бъда свободна и вярна, ...
Затвор
все едно в затвор живея.
Даже мекият креват
не е моята постеля.
Не приемам свиждания ...
Изгубен
Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае. ...
Прагматизъм
Не щеме ний заплати,
ни тънки занаяти –
сал дебели връзки,
шарени на пръски… ...