Стихове и поезия от съвременни български автори
Глава трета (студентски години)
(студентски години)
1
Аз пиша вече от години…
И може би съм графоман? ...
Це Ка
с братския ни цигански квартал,
сбира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва мръсна помия...
Живяхме дълго като лъва и конете, ...
Скитащи души
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца. ...
Слънчева въздишка
Никой във венец не го преплете.
Тихичко въздъхна... И отмина
слънчевото – синеоко цвете.
Не успя, дори да зърне само, ...
Толкова много
Всички морета претърсих.
Всички пътеки избродих.
Живях при всички народи.
Толкова много те чаках... ...
Чакаш ли някого
Трудно ли се справяш?
Мислиш ли ,все тъй за немислимите неща?
Сякаш само ти оставаш,
Вечният боец с Неправдата! ...
Взаимен резонанс
Не си мисли, че искам милостиня
с протегнатите си към теб ръце!
Не бъркай любовта ми с просякиня
и не жигосвай влюбено сърце! ...
Аз искам да съм волна птичка
най-волната от всички,
с неуморими криле
свободно да летя
високо в синьото небе. ...
Дървеният мост
дървен мост вървя,
сърцето ми затупа
силно от страха.
Поклащаше се той зловещо, ...
*
говорихме си с часове,
невинно, непринудено и тайно,
нощта тиха ни обзе.
Мислехме за всичко, ...
Капки акварел - 27. През нощта
Б.
Глуха уличка
към края
на нощта, ...
Война в любовта
без думи и никаква надежда,
ръцете и телата от раздялата болят,
но копнежът при тебе ме отвежда.
Не, няма думи, няма и слова ...
Част втора
гърдите ти – лавини белоснежни,
в прегръдката ти топла се разливам,
превръщам се в лъчиста светлина,
в сияние край тебе, о, красива, ...
Елегия за радостта от живота
много дни след "края на света"!
Питал съм се как ще оцелея.
Днес не се тревожа за това.
От смъртта сега не се страхувам. ...
Семейна щампа
Прежурят нощите съдбовно
с натрапени, стихийни ласки.
Сълзи, вини и смях целебен
размътват се в нечиста пяна. ...
Ако попитам
Ако тръгна към слънцето, ще тръгнеш ли с мен...
Ако поискам да скоча, ще ме спреш ли...
Ако животът няма смисъл, ще ме прегърнеш ли...
Ако всичко се руши, ще останем ли заедно... ...
И на дъгата сянката е черна
И зад решетките лъчът е лъч.
Простените ми грехове от вчера
в ъглите дебнат, временно мълчат.
още мои стихове тук: http://www.kalokanev.hit.bg/
Молитва
А този път дали ще ме спасиш,
преди съвсем да се изгубя?
Душата ми дали ще възкресиш,
преди сама да я погубя? ...
***
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...
Близалка
пак е със близалка.
Ще направя ли със нея свалка,
или на друг ще чупи палка?
Игросмислица
сега не казват.
За мен не казваха -
сега казват.
Какво ми остава да кажа?