Стихове и поезия от съвременни български автори
Добрите духчета
не сме от плът,
души сме само
без тяло...
Енергии някакви, ...
Пътеката на живота
ние вървим по житейската пътека.
Тя ту равна е, ту хълмиста,
ту мръсна е, ту чиста.
Косейки по пътеката напред, ...
Гаден полтъргайст
ти не знаеш кой съм аз,
но съм тук
да ти правя номера.
Чук-чук-чук - ...
***
ходя с мисълта една,
колко тъжно е сега,
когато имам свойта свобода.
Обгръща ме мъгла, мека като ...
Тръгвай, моля те...
и би трябвало да те спра...
Но вече не искам...
искам да бъда за малко сама...
О, моля те... ...
Обикновени рисунки - 8. Вечности.
Б.
Сълзите на принцесата
Защо очите ти със сълзи пълни са пак?
Защо си се вгледала тихо в морето?
Защо мълчиш, защо лицето ти посърнало е,
потънало в мрак? ...
И това е любов
а и беше любов, щом ме прати във ада,
коленичех и стъпквах, но накрая останах
и спечелих се, себе си. И си станах награда.
Беше дяволски трудно, затова ми хареса ...
Дом от мечти
дето вързваха птицата в мен.
И не исках да търся мостове –
имах нужда от чисто небе.
Знам, в света омагьосан от догми ...
Юлско утро
обви ме спокойно във сляпа прегръдка.
Притисна ме силно, с гореща снага,
аз плачех безмълвно, загубила пътя.
И молех се страстно - в миг всичко да свърши, ...
Спомени ръмят
викат ме с гласа на странна птица.
Ще ги следвам с тих, прощален звън
на нощта в прохладната зеница.
Безпогрешно ще ме отведат ...
Трябва да се молите
шумен, разноцветен, земен маскарад:
в делници и празници тихо пред иконите
думите молитвени устните шептят!
Щом кълни без вярата страх и в суеверие ...
Тъга по моето море
прегръдката
на Океана...
Измъквам се,
отдръпвам се назад... ...
Книгата
Изтрити от страха ти.
Разгръщаш лист по лист небрежно.
Буквите забиват се в ума ти.
Стиховете ми са чувства неразбрани - никога. ...
Последната вечер на юни
Притихна след грохота сводът небесен
и с ласки сълзите му бризът избърса.
Денят се прегърби и вяло посърна.
Акорд се понесе от култова песен – ...
Избор
мога и отрова да ти поднеса...
Мога да съм демон, страх и суета.
Мога, но не искам... Нека се спася!
Мога да ти давам смях и топлина. ...
Никаквият
няма купчина награди!
Ни атлет е, ни спортист,
ни пари големи вади!
Нито е актьор прочут, ...
Разпилени
задавят смеха ни
и бродим безцелнo
в мъглите сами,
когато разцъфнат ...
Четвърта част на дългата поема
изплува бавно в гъстия сумрак
и строгата присъда на стрелката
вещае пак – раздяла, самота.
Стрелката се върти, мигът отлита ...
Етно
Въздухът - някой го скри.
Рани от думи зеят по мене,
болка до смърт ме души.
Хайки-ветрища писват на двора, ...
Глава седма /На работа в София, в спорт
На работа в София, в спорта
(и край на повестованието)
На тридесет и три аз станах.
Христова възраст завъртях. ...
Евангелие
поетична реч на просяк - рицар в друго време,
нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,
рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.
Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет, ...
Мъртвосиньо
Мъртвосиньо е морето
в твоите очи,
тъмните води в сърцето -
жадно пиеш ги. ...
Парен каша духа
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Парен каша духа ...
Безпътица
Достойно живях.
Между Зло
и Добро…
Пак залитам! ...