Стихове и поезия от съвременни български автори
През стъклени очи
с очите на една бездушна кукла.
Пред тях бледнее даже и смъртта.
Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!
Вериги стягат тая куха гръд, ...
Съвсем платонично
знам, че имаш си нещо наум.
В теб съм влюбен съвсем платонично,
като в снимка от фотоалбум.
Възхищавам се, да, но прилично, ...
Грозната баба
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?" ...
И аз от този свят ще си отида
Христо Банковски
И аз от този свят ще си отида...
Тревите ще се вдигнат подир мен
в следите от прощалната талига, ...
Какъв да бъде
Познати, непознати, свои, чужди,
различни хора и съдби различни
и всеки има свойте нужди,
за всички или просто лични. ...
Стихче
въртят се във ковчези тесни,
а живите в нощта ги чуват
как пеят тъжните си песни.
И блъскат по дъските стари ...
Псевдопатриот
Дори Гаврош прескочи барикада
и в кошница събираше патрони.
Не мислеше за рая ни за ада,
не искаше признание, пагони. ...
Килимът
и с поглед лунен погледнах към Земята,
и видях оттам един голям тъкачен стан
с нишки безбройни-съдби...
Всеки тъкач вплита в своите нишки ...
Буда
в светлината на кръста
недокоснат
без суета и завист
във шепите ...
Времето
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато ...
Разплакани мисли
загубени празници,
сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба!
Същите делници! ...
В страшната нощ на деня
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...
Юмрукът в калъф
се раздробява в синтетичния пух
на възглавницата, която дъхът им обхожда.
Един исполински, чудовищен вик
– който казва толкова много и важни неща. ...
Всички мои грехове
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам. ...