Стихове и поезия от съвременни български автори
На призрака
Стихче ще ти посвети поета
днес или утре - строфа или няколко куплета,
но как да пише, той не знае...
или за какво? или за кого... ...
Луната над тебе
да няма кой да те прегърне и мило да те утеши.
Тъжно е навярно да обичаш, да нямаш сили да го споделиш.
Тъжно е, да, зная, но усмихни се ти и виж:
Луната свети в небесата с мека светлина, ...
На страданието ми
Здравей, мое малко зеленооко чудовище,
неутробно, безбого, бозаещо бреме.
Докога ще ме искаш за свое леговище,
докога ще износвам аз тебе, ти – мен? ...
Нестинарка
Бяла светлина.
По въглени пристъпва,
без изгаряне.
Танцува нестинарските ...
Покой
Сега покой е
в моята градина.
Зрели плодове.
Тайната на сърцето
ДА! - ти шепне моето сърце.
Устата ми заклева те: - ИДИ СИ!
Сърцето плаче: - Моля те, върни се!
- Не! Сбогом! Сбогом! - устните изричат. ...
Разплата
Днес поглеждам отново в небето горяло след тебе
и опитвам следа да открия от твойте очи
ала чувам там - само вятърът плачещ да стене
а дъждът е замръзнал отново във твойте черти ...
Дъждовно прераждане
В този дъжд, който днес се излива навън,
ще изкъпя душата си бяла.
Като птица, прелитаща в тихия сън
на дете, от умора заспало... ...
Фрагменти
Залезът се изрони под ноктите ми.
Спи сълза в сърцето червено на нара.
Все полудявам до неузнаваемост.
А нощта чопли несресани спомени. ...
Мразя те
и по бузите ми сълзи се стичат.
Мразя те, защото моят ден е сив.
Мразя те, защото те обичам!
Твоята игра
Нека те погаля с нежност, която не си усещал досега.
Нега те прегърна с топлина, която не си чувствал досега.
Нека те целуна с жажда, която не си вкусвал досега.
Нека те любя със страст, която не си изживявал досега. ...
Маски Долу
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи, ...
В очакване на Коледа
и нежната им песен ме приспива!
Изгря звезда вълшебница... и ето,
че стана светло, топло и красиво!
Снежинките рисуват бяла зима, ...
Не заслужаваш ме, уви
да се боря ме остави сам.
На невъзможности да отговоря,
та на сърцето пътя да отворя.
Но как така, къде и как? ...
Вълшебен свят
когато твоята любов ме озари,
и мрака непрогледен в мен
превърна в бляскави звезди!
Не беше ли вълшебен онзи ден, ...
Тъгата на Бургас
На Петя Дубарова
Днес приюти ме твоят син Бургас
под твоето небе във Морската градина,
и слушах го, стаила дъх и аз, ...
Една последна кавга
но недей да мълчиш!
Убиваш ме повече,
когато го правиш.
Мрази ме, а после, че ме обичаш, кажи ...