Изрекох тиха изповед пред корена,
от който беше вярата поникнала,
в сърцето си положих я – реликва...
отключен стон от раклата на спомена!
От лудостта на мъдрия отпих! ...
Не знам дали Вселената за теб тъжи,
но моята отдавна с трепет те очаква.
Да ме потърсиш във прохождащия ден,
да разтопиш вледеното от студ сърце
с ръцете фини и желано-всеотдайни. ...
Съвсем сама съм с твоето присъствие
и със измисленото болно нетърпение
да ме прегърнеш тъй внезапно и стремително,
както без повод правеше го някога.
Настръхналата сянка до прозореца ...
Крехка изглеждам в ръцете ти, на тази снимка.
Ала снимката ни е колаж.
По мене плъзва бримка,
крехка да стоя до теб ми е мираж.
И не на снимка, а в реалност, ...
Върви си! Нима не виждаш колко ме боли?
Върви си! Тази обич вече е обречена,
макар в сърцето огън да гори.
Върви си! Нямам нужда днес да чувам твоите
лъжовни думи... обещания. ...
Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там, ...
Автор на стихотворението е моята скъпа приятелка Мара д-р Попова. Мир над праха й!
Написаното по-долу е съвместно разработена версия на нейното стихотворение.
Да бе простил, Господи
О, Господи, кажи
защо човека сътвори, ...
Обичам те!
В тревожната ми утрин,
открила спомен в песните на птиците
В гласът любим.В страстта ,която будиш
с копнежната,безплътна сраст в очите ти. ...
Помниш ли пролетта, която грееше в цветята...
Помниш ли как птиците пееха радостната си песен...
Помниш ли разлистващите се дървета, отново завръщащи се към живота...
Помниш ли красивата и жизнерадостна усмивка на искрящото слънце в очите ми...
Помниш ли как вятърът ни целуваше нежно... ...
За аз и ти, и пустинята на душата ми
Снегът вали, събуждам се сред зноя
на твойта топлина, обляла мойто тяло
и искам в нежната прегръдка на покоя
да скрием утрото със пухкаво одеало - ...
Липсваш ми безкрайно много,
тъй далече си от мен, но и тъй близко в сърцето ми.
Страдам аз за теб, голяма болка се е загнездила в душата.
Липсваш ми ужасно много.
Всичко в мен крещи. ...
Когато те срещнах, нямаше слънца
и ние запалихме си мълнии кълбовидни,
и всяка една от тях до пепел изгоря.
Дали с огнище и жарава нямаше още да се имаме?
И срещнах те в пресъхнали земи, ...
И тъмна нощ в душата ми прозира,
уморявам се от толкова неща.
Недоспал, трамваят ме приспива,
завивам се със мисли през глава.
И щорите покриват ми тъгата, ...