Стихове и поезия от съвременни български автори
Почувствал ли си...
с недоловим, неземен аромат
и чувствал ли си се омаян,
като пчела от цъфналия цвят?
А през очите - нейните огледала, ...
Разминаване
Дори и да е само с поглед плах...
Докосване, което става космос...
Докосване, което буди страх…
Страхът, че покрай мене е преминал ...
Малките неща II
Малка лъжа доверието убива.
Малката грешка е неосъзната
и малката радост ни прави щастливи.
Подлостта малка живота вгорчава. ...
Умри, кучко!
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето, ...
След огъня
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.
Дали бе въздухът опиянен ...
Его
И каква поука от това,
тъкмо го намеря
и го губя във Христа.
Его ли - ...
Липсва ти душевен баланс, госпожице!
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях. ...
Ревнивият бездарник
Къде ли не опита да пробие
и никъде не му върви.
Май по-добре да се напие
и да злослови до зори. ...
Не искам
своите тайни.
Искам да разкриеш
моите.
За да ми ги разкажеш. ...
Далечни светове
Защо ли мислите ни непрестанно
неистово щурмуват крепостта,
в която недостъпни си остават,
поне за нас, потайностите на света? ...
Дойдох, за да си тръгна
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна. ...
Следи
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош ...
Късно щастие
Дъждове да посипят в косите ни злато изстрадано...
В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра
с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...
Морни клони да тегнат до болка от жадни мъгли. ...
Като теб, като мен
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце. ...
Няма те...
Няма те... Пусто е без теб!
Няма го щастливия ден,
няма ги думите скъпи за мен!
Слънцето не се усмихва вече, ...