До една непозната
Не те познавам! Да! Не те познавам!
Но чувствам, че душите ни са близки
и мога аз спокойно да признавам
без страх сега - смутените си мисли. ...
Искам да съм съвсем като охлюва -
всичко свое да нося със себе си:
проблемите, в цвят цинобър и охра,
грижите, смеховете и греховете си.
Искам бавно и мъдро света да позная, ...
Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...
Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.
И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов. ...
... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...
ПРОЛЕТ
Колко е красива с разцъфтели клони,
там, в двора, птиче пеперуда гони.
Буйните потоци спускат се в реката,
рибките подскачат, предусещат лято. ...
Нощ е. Птиците вече не пеят.
Нощ е. Пред нея дните бледнеят.
Така боли, щом слънцето залезе,
и истината наяве излезе.
Стоя сама, заключена, изнемощяла. ...
“Когато си замина от света...” -
така започват толкоз много стихове,
с които искаме във вечността
да ни пребъде като във молитва.
“Когато си замина от света...” - ...
Стана тъмно изведнъж...
в душата ми закапа дъжд...
Тъжна вечер твоите очи сега рисува.
Самотата е отново с мен и
тази нощ с изгубените ми мечти танцува! ...
Решаваш - отказваш, отлагаш - гориш!
Май никак спокойно ти вече не спиш?!
Скъсява се скоростно отвесната линия -
искаше бягство, а посегна към химия!
Навънка е пролет, а в душата ти студ, ...
Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо
И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено
И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла
Мигове на тлееща надежда носят само празнота
Без теб отново чувствам се сама ...
Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.
Да протегна ли ръце да те прегърна? ...
Хъшове с левове на чело,
духове – страшни невидимки.
Лицата тъмни крещят мълчаливо
във фирмата на Сметния Завет.
Записват си номера на Столичния Кмет. ...
С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна, ...
Светът пълен е с прекрасни неща,
изпълващи сърцето ми с чувства.
Звездите на небето през нощта
блещукат като далечни богатства.
Гледам в твоите кафеви очи ...
От отломки се научих да живея,
от изгаснали огньове палех пламък,
но нищо не можа да ме склони да онемея,
и сърцето ми... никой не разби с порив жалък!
Погребах надълбоко всички мили думи, ...