Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

До една непозната

До една непозната
Не те познавам! Да! Не те познавам!
Но чувствам, че душите ни са близки
и мога аз спокойно да признавам
без страх сега - смутените си мисли. ...
871 6

Като охлюва

Искам да съм съвсем като охлюва -
всичко свое да нося със себе си:
проблемите, в цвят цинобър и охра,
грижите, смеховете и греховете си.
Искам бавно и мъдро света да позная, ...
666

Тътен от раздяла

Трудна прегръдка.
Тъгата тъче некролози.
Тихо изстрелва
Торпедната есен сълзи.
Трепетно чакаш ...
1K 15

Мир

Ако има праведност в сърцето,
ще има красота в характера.
Ако има красота в характера,
ще има хармония в дома.
Ако има хармония в дома, ...
628 1

Когато те няма

Като кралица без трон,
като съпруга без мъж,
като лято без слънце,
като есен без дъжд -
така аз се чувствам, ...
1.1K 1

Босоноги... близнаци

Две души... едно лице.
И пълна симбиоза в мисълта.
Два чифта очи...
протегнати ръце -
два възгледа различни към света. ...
827

Ще те намеря

Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...
1.4K 9

Моргана

Абортирах те, моя Любов... Скъсах ти пъпната връв.
С тъничък меч... подострен от дългото чакане.
Много бързо растеш... Не мога да те износя.
Нека други те носят... Отстрани, ще се радвам.
И сега съм празна... кървя... Ще ми мине, Любов. ...
1K 17

... или вдишай ме...

... или вдишай ме...
Аз съм Тъгата. И... съм себе си.
Огледало Душата ми - ако щеш - огледай се.
Аз съм пътят, посят със коприва
и бодилът сред всяка нива съм. ...
1.1K 16

Годишните времена

ПРОЛЕТ
Колко е красива с разцъфтели клони,
там, в двора, птиче пеперуда гони.
Буйните потоци спускат се в реката,
рибките подскачат, предусещат лято. ...
4.1K 1 15

Ти и Аз

Нощ, звезди, небе.
Аз - до тебе.
Прегръдка, целувка, ласка.
Аз - усещам тръпка!
Докосване, чувства, нежност. ...
891

Чакам

Нощ е. Птиците вече не пеят.
Нощ е. Пред нея дните бледнеят.
Така боли, щом слънцето залезе,
и истината наяве излезе.
Стоя сама, заключена, изнемощяла. ...
700

Друг поглед към тези, които ни засипват с мъдрост

“Когато си замина от света...” -
така започват толкоз много стихове,
с които искаме във вечността
да ни пребъде като във молитва.
“Когато си замина от света...” - ...
728 2

Дъждът разказва

Стана тъмно изведнъж...
в душата ми закапа дъжд...
Тъжна вечер твоите очи сега рисува.
Самотата е отново с мен и
тази нощ с изгубените ми мечти танцува! ...
776

Пътуване към слънцето

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО
Не знам какво си ти за мен...
Дали звезда на небето?...
Дали мечта, изгряла след дъжда?
Или откъснат първи цвят, ...
996

По зелени пътеки

ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ
По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо. ...
1K 11

Икар

Икар
„... О, ужас, да не подозираш,
че имаш друго битие...”
П. Ковачев
Дали е стигнал слънцето Икар? ...
1.3K 2 11

О, Юда...

Какво ли няма в този свят?!
Лъжи, измами, изневери,
злоба, завист, глад...
и толкоз много лицемери!
Под път, над път някой те препъва ...
660 6

Посока Бяло - Вечно Черно

Решаваш - отказваш, отлагаш - гориш!
Май никак спокойно ти вече не спиш?!
Скъсява се скоростно отвесната линия -
искаше бягство, а посегна към химия!
Навънка е пролет, а в душата ти студ, ...
1.2K 1

Търсила си ме

Знам, че снощи тук си
била. Знам, че за мен
пак си питала. Ти си
търсела душата в мен.
Още от преди мислиш си, ...
690 1

Неми писъци

Изтръпнало небе
надеждите
от себе си
на дрипи свлича.
Свирепа истина ...
840 10

Тръгвай си по пътя!

Срастнал си се с твойта роля
на въздишащ ухажор.
Но свали грима си, моля -
некадърен си актьор.
Питам се: кому бе нужно ...
1.3K 34

Неизречени

Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...
861 13

Могла е!

И малкият пламък не гасне,
щом лъхне го бриз във нощта...
Напротив! От вятъра расне
и бавно разтапя свещта...
Любовта ми към теб тъй е жарка! ...
1.3K 1 4

Двадесет и деветимата

Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...
775 9

Призив

Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо
И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено
И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла
Мигове на тлееща надежда носят само празнота
Без теб отново чувствам се сама ...
1.7K

Sunday morning (coming down)...

Вижте новото слънце,
погледнете промяната на сезоните,
помиришете дъжда,
събудете се до музата си за деня
и погледнете през прозореца, ...
871 1

Само сърцето прави сметка

Само сърцето прави сметка
По-хубаво е всичко твое
да е постигнато със собствени ръце
подаръкът винаги е свое
на друг човек на чуждото лице ...
768

На раздяла

Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.
Да протегна ли ръце да те прегърна? ...
947 1 1

Сегашното Бъдеще

Хъшове с левове на чело,
духове – страшни невидимки.
Лицата тъмни крещят мълчаливо
във фирмата на Сметния Завет.
Записват си номера на Столичния Кмет. ...
910 3

Събота вечер

С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна, ...
1.5K 1 1

Остани!

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ОСТАНИ!
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени? ...
1.2K 14

Твоите кафеви очи

Светът пълен е с прекрасни неща,
изпълващи сърцето ми с чувства.
Звездите на небето през нощта
блещукат като далечни богатства.
Гледам в твоите кафеви очи ...
2K

Като стомана

От отломки се научих да живея,
от изгаснали огньове палех пламък,
но нищо не можа да ме склони да онемея,
и сърцето ми... никой не разби с порив жалък!
Погребах надълбоко всички мили думи, ...
1.4K

Къде останаха онези дни красиви

Къде останаха онези дни красиви,
защо загубих те и не мога
днес аз при мен да те върна?
Имам ли сили да вярвам
във вчера, в онези сутрини ...
975