Във чашата ми спомени се давят...
Във чашата ми спомени се давят
за теб, за мен, за обич нежна,
изпивам ги - сърцето ми изгарят,
отиваш си, а вън е снежно... ...
Разтворени си бяха портите ми, като длани,
очакващи във летен зной дъжда.
Но ти встрани остана, а капани
постави за неутолената ми жажда.
И ето, вече двадесет години с теб ...
В шепите си малки сняг събирам,
а дъхът ми спира от тази тиха красота,
с която природата край мен лудува
и се стели снежно към побелялата земя.
Пред погледа ми смаян и света танцува, ...
Една светулка в шепите си скрих,
останала със жаркото ни лято.
Една светулка в моите ръце трепти -
ще я запазя – с нея съм богата.
Една светулка – твоята, която ...
Нося в своята кърпа възел светлинен -
златен косъм от тежката плитка на мама,
първото зъбче на сина си за спомен
и каиша на татко с бръснача ръждясал.
Девет клетви ме стигнаха, колкото – толкова. ...
Всеки ден слънце ти паля с усмивка,
топля лицето ти, галя те по косата,
после се сгушвам на скрито в гърдите ти
и ласкаво светя в гънките на мечтата.
Вечер подкарвам искриците на очите си ...
(провокирана редакция на Молбата за отлагане на празниците)
Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета. ...
Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...
Случайна тухла сред стена с кирпич
веднъж попадна – беше много странна -
така червена, толкова различна
на бозавия тон от кал и слама...
Случайна тухла редом със кирпича ...
Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,
без себе си и друг да нараниме,
възторга на кръвта да погребем,
макар да ни боли непоносимо.
Да си решим, че стига, баста, END ...
Ти мислиш ли за мене, както аз,
очи затваряш ли, когато я целуваш,
нима не чуваш моя тъжен глас,
когато в танц любовен с нея ти танцуваш?
Събуждам се от нощния кошмар, ...
Качих се на коня и тръгнах през времето
да пребродя света и аз да търся живата вода.
Препусках диво и не спирах стремето
и Бога да намеря из необятната земя.
Но срещах вредом само суета ...
Малката човешка душа е най-необятната вселена...
Ароматът на енергията дръзка
тръпне в мислите на урагана.
Тя е фината, но здрава връзка
между микрокосмоса и океана.
И какво като хлябът е вчерашен – пак ме засища,
и винóто е просто винó, не искрящо шампанско,
а вулканът на чувствата наши смирен до огнище
кротко ближе следите на моето старо пиянство.
На годините минали кожата лъскава още ...
Ти търсиш себе си във този свят поробен.
Сърцето ти със стон не престава да крещи.
Нима това си ти?...
- Отговори ми, питаш се до болка пак отровен?
НЕ! - отговаря твоето сърце! ...
Дните, наредени в броеница,
разпиляно посипват се по листа.
Мислите ми, сякаш в стъкленица,
затворени в безбройните мъниста.
Оглеждам кехлибарените брънки, ...
Питаш ме често: - Защо си унесена? -
и ме гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а ти си тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се аз на нещо прекрасно, ...
Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите, ...
Когато се усмихваш срещу мен,
усещам на Вселената безкрая,
откъсвам се от земния ми плен
и сливам се със звездната омая.
В очите ти... е другият ми свят - ...
Не съм дошъл зарад теб, родино моя,
а за това, че Бог поиска тук да живея.
За мъка човешка дори и за злия
избрах за тях да страдам и милея.
И бедняк готов съм да стана, ...
Защо когато хората обичат,
някой трябва да ги раздели.
Брутално влюбват се и в любов се вричат
и всички им се смеят отстрани.
Защо когато тези хора плачат, ...