Стихове и поезия от съвременни български автори
Самотните жени
са зимна приказка.
Замръзнало от отчаяние море
и пътища отникъде заникъде.
Мелодия недоловимо нежна, ...
Съвременна приказка за дявола
"... покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент."
Христо Смирненски
Пържен смях от крило на момиче ...
Вълчи рев
разкъсва грубо крехката мъгла,
раздиращ вой убива тишината
и тича по безлюдната земя.
Където липсата на светлина се движи, ...
Тогава си спомни
Когато пред теб е само тъмнината.
Когато сълзи напират в твоите очи.
Когато няма светлина в далечината.
Когато в сърцето ти има празнота. ...
На М. Петрова
Бъдеще и минало препускат в мига
Радост откъсва и захвърля презряла тъга
Мъчително дългата раздяла маха ми с ръка
Отдалечава се от мен с всяка твоя крачка ...
Пластелинен човек
Животът в неясни модели ни е изваял.
Пластелинени фигури с човешки души -
всеки дълбае, изрязва, смачква, руши...
Пластелинен човек се изправям смутена ...
Оковите на празнотата ми
Не плача, ни тъжа,
но не съм и щастлива.
Няма нищо, освен празнота.
Изчерпана - празна съм сега. ...
18+ Много питаш
Питаш колко съм богат
достатъчно съм тарикат
Парите уважавам
да мечтая продължавам ...
Торнадо
Няма вече какво да ми вземеш,
не може да има по-големи щети
в душата ми преуморена.
Много болка, безброй разбити мечти... ...
Сенрю
в Слънчевия ти сплит –
любовна манифактура
Гротеска
Къде ми е времето...
Живота, ролята и победите май някога ги задрасках.
Що за божие отредение -
да се прецакаш и да си нямаш майстора... ...
Филмът
и обвива деня в свойта смачкана тога;
две сълзи във очите, стаени, блестят,
ням свидетел на изповед тиха пред Бога...
На квартална алея във близкия парк ...
Ода за... Небето
Във вечер омайна, приседнал на двора,
аз дълго разглеждам небето, което
показва Луната оттатък стобора-
а тя се кокетно оглежда в морето. ...
Дявол ли ме тук покани?
Господ ли ме поздрави,
лъган, мамен и безброй закани,
умрях, или ме бог благослови?
И питам аз къде отивам, ...
И не знаеше колко силна мога да съм
не знаеше за сълзите по моето лице,
не знаеше за раните в сърцето ми.
Когато бях твоя, сама не знаех аз коя съм.
Сега не твоя – на всеки друг, но не и твоя, ...
Невидима сянка
До теб съм, виждам те, докосвам те дори,
познавам какво си скрил в душата си,
зная, когато си щастлив или болка те пари,
ала за мен твоите очи са все затворени. ...
Целувчена следа
изтляваща целувчена следа!
Не може никой да я забележи –
тя губи се, угасва на мига,
разтваря се в огромното пространство... ...
Сребърна любов
Самотата срути любовта.
Сега остана само това - сребърните спомени
и остатъците от красивото стъкло,
което унищожи Тя. ...
Моята Вселена...
Да се родиш в началото на Тъмното...
И цял един живот
Безсмъртен да избродиш~*
Да се прибираш в Дом на Безлюбовие, ...