Стихове и поезия от съвременни български автори
Без(с)мислено*
пък и какво да бъде казано...
В играта вече аз не вàжа,
настана там красиво мàзало.
Червен картон получих аз за нищо, ...
Нов смисъл
от ръба на пропаст ужасна,
когато небето се свлече
и светлината бързо угасна.
Като стопено олово ...
Сто вата слънце
със чувството, че светим като него.
И примерът в сравнението - чужд,
дори за мощните далекогледи.
Пазете се от мними светила, ...
Бурята
На Анелия
Бездънно и невидимо ведро
над Търновград тревожно се излива.
Завихри се и ледено хоро, ...
Ти си всичко!
бих паднала в твойте крака!
Бих продала на дявола душата си,
за да целувам твоята ръка!
На колене бих паднала пред теб, ...
Съвсем еретично
Бог пак се разлудува
(не подозирах, че е толкова палав)
и дали защото там е
единственият ми съдник ...
Сянка на приятел
следи ме – някъде зад мен е!
Следи ме, аз не се обръщам,
чакам то да се покаже.
Чакам, чакам... ...
Не бъди като останалите
бъди такъв, какъвто си.
Останалите не остават
като останеш само ти.
Както спомените се забравят, ...
Безизходицата във очите на Слепеца
като окаян скитник принизен до плътската наслада,
тъй здраво стиснал вярата с безумните й обещания,
тъй празен взор обагрил във безцветност небесата.
Познавам и зениците ти...в блясък свити са от огъня ...
Детска мечта
Да имам колело “Бианка” исках
и тайно молех се смирено аз.
Молитви съчиних И палци стисках.
Магии правех във вечерен час. ...
Броеницата на времето
Броеницата на времето
се къса.
Тихо е...
Бездомни чайки ...
Не заспивай
огън - из очите ти да плисне,
не звезди, а небеса ще свалям -
Само ме поискай.
Ще съм дъжд пороен, ще залея ...
***
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233365
Есенни клони
и лунен ореол в тях.
Нежна е нощта.
Жената Вамп
лика красив да вземеш - на Жена,
щом бялото, в очите ти просветне,
в гърдите трепва и усещат... хлад!
А ти се забавляваш – хищна котка, ...
В багрите си тъжни...
последно и върбитe
в багрите си тъжни
миговете светли
приютили ...
Душата ми е струна
в цигулката на вечната любов.
Звучи красиво в тази пролет бяла,
омайва те с вълшебния си зов.
Душата ми за теб е цвят уханен. ...
Липса
Пренебрегнах те, докато душата ми тихо тлееше.
Живееше в тъга и носеше своето бреме,
аз бях толкова близо.
Вече те няма. ...
* * *
потънала в тъга, нетърсеща живота,
но мен не ме търси, аз няма да съм там,
едва ли би било заради нещо друго,
освен заради правото да бъда и да имаш... ...
Заключена в Мълчанието
_________________________________________________
На Дъщеря ми!
На прага оставила своя недокоснат Живот...
И своите мънички пролетни дългове. ...
Завръщане от Кербала
Тъмнината
отвън
зад прозореца
трака, ...
In memoriam
застинал в съня на вечността.
Още чувам смеха ти в часовете на нощта
и спомени смътни изплуват сега.
Чаках да се събудя от този кошмар, ...
Родени да бъдем хора
а други нямат нищо,
всеки е жив,
но не всеки живее,
всички обичат, ...