Стихове и поезия от съвременни български автори
Светлина и Мрак
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
....
Вълнолом от различни лица.
Влакове, електрически лебеди.
Бели, червени пустинни деца.
Тичах по гарите, себе си търсейки. ...
Каква беше тая целувка
Каква беше тая целувка?...
Притихна земята.
Светът притаи дъх, замря...
Светът стана нежност... ...
Ода за злобата
Така върви от памтивека -
обсебва злобата човека,
в душата му се тя загнездва,
отваря рана като бездна! ...
Палитрата на времето
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
След залезите ни има още много Слънце
и след остатъците от лъчи
потъваме бездънно страстни
изнемощели до зори...
След остатъците от Слънце ...
Не знам
Дали ще мога да те видя пак
в очите ти... усмивка да открия
дали ще мога в падащия мрак
ръцете ти... със нежност да покрия ...
Музата на поета
че е отвратителна в тази поза,
но си мълчи разумно и нехае,
че той я приема дори и грозна...
Защото Оная в къщи го чака. ...
В изповедалнята(1) Изповедта на една... Айфелова кула
1) Изповедта на една... Айфелова кула
- Ега ти, тоя къде ми се навира,
искал да ме черпи бира!
Оня го раздава много ''ларж'': ...
Да си стъпиш на краката
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката! ...
Не съм
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
Поетът
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно – ...
Добро и зло
Аз съм подвластен на илюзиите на този свят.
Разделението на добро и зло е илюзия.
Аз си мисля, че нещо е зло, а то се оказва добро.
Аз си мисля, че нещо е добро, а то се оказва зло. ...
Малка истина
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено, ...
Сън!
и по теб бленувах,
подир тебе тичах
и в любов ти се вричах...
А на сутринта разбрах, ...
Децата на Звездата
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...