Стихове и поезия от съвременни български автори
Човешка милост
Човекът. Кой може да го разбере?
Все иска, недоволства и отрича
и не вярва, че ще е добре,
само ако истински обича. ...
Болка
П. Д.
И моето сърце е буца руда,
а празна чаша - моята душа.
Не знам добре ли съм или съм луда, ...
Все още ли
Със всеки срещнат вече съм приятел.
Контактна съм - говоря си самичка,
а дните в черно спрях да ги пресмятам.
Научих се без хрипове да дишам, ...
ххх
Небето целува Морето и ето -
изплува от него новият Ден.
Окото на Слънцето вижда, което
не виждам аз в тебе, нито ти - в мен. ...
Да станеш, когато е отсервирана масата
прости ми, вече закъснявам.
Прекалено дълго тук се застоях,
а не трябва дълго да оставам.
Унесох се. И не за първи път! ...
Длани
орали са браздички по ръцете ти,
лета , като жребци неудържими,
са бягали по склона на надеждите.
И тръгвал си през грапавите ниви, ...
Столици
да посетим нашата Столица Голяма.
Ядохме в МОЛ-а понички и сладолед
и - като видях, че всичко е наред -
им казах така: ...
Подай ръка
не ме оставяй,
не гледай ме тъй с укор
и със зло.
Не виждаш ли, че пак съм я загазил, ...
Проглеждане
за миг изригна и преля.
Очите ни, блуждаещи разсеяно,
прогледнаха. Мигът замря.
Протегнаха се пръстите невярващи, ...
Молитва
и е добре, че този път вали...
Отвън до храма свита е отшелница.
Тя нещо иска... Господи, дали?
Една душа прокъсана и боса ...
Толкова различна
и се промених толкова много.
Мина толкова време,
а си останах все същата.
Защото виждам колко по-различна съм от преди. ...
Ще се научиш да обичаш
Ще се научиш да обичаш някой ден
и някой ден ще ми повярваш безусловно.
И чувствата ще се научиш да цениш,
които заклеймяваш в невъзможност. ...
* * * Внезапно
Тази река на сълзите,
тази река няма брод.
Бяха ли скоро очите ми
в ледников период... ...
Единственост
е споменът.
А той се откъсва
като натежала
от сок праскова - ...
Повече не съм калинка
Свадлива съм до края на света,
защото ме направи на нещастна
и ме удряше със лявата ръка,
докато ме галеше със дясната. ...