Стихове и поезия от съвременни български автори
Самота в нощен Пловдив
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
Eнигма
на кожата ти
прелиствам
страниците
от падащи ...
* * *
когато облаци в лазура не летят.
И ще се целуваме тогава,
докато телата ни горят.
Ще останем заедно вовеки, ...
Раздяла
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие ...
Пустини
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...
Не ме спирай
Не ме спирай, когато правя грешки.
Не ме спирай, сама ще си науча урока.
Не ме спирай, колкото и да е тежко.
Не ме спирай, когато устремена тичам към провала. ...
Сънувал си обич за малко
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...
Летен Дъжд
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...
След бурята
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...
Раздяла с полъх на лято
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...
В навечерието
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...
Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...
Mамо...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...
Погребение
Слязла е неусетно от ъгъла на небето,
когато аз може би съм сънувала хвърчила,
по стълба от сълзи, дръпнала е пердето
тихо и заплакаха райските слънца. ...
* * *
Ей, орелоракощукова, как си ти?
Ей, орелоракощурава – максимум!
Като рак те тегли все назад споменът.
В подмолите пак на чувствата – щуката. ...
Желание
и усещам присъствието ти до мен сега!
Искам да ти причиня куп неща
и да те даря с любовта.
Чудя се! Какво минава ти през ума ...
Разочарование
По коридора.
Със стъклени стени.
Те всички те гледат.
През стъклата. ...
На Теди (ko4ka)
ще дойде той със края на деня.
Тогава ти със поглед към смъртта
ще кажеш сбогом на света.
Дошъл е той - часът във полунощ, ...
Тук, под земята...
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя в пръстта... ...
Морско адажио
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...
Празно
празна стая
празна чаша
празни мисли
празна душа ...
Моята магьосница...
Защо ли днес Магьосниците плачат...
(изрисувани Чувства от
11 август 2010 г...)
И ГЛЕДАМ ТЕ... ...