Стихове и поезия от съвременни български автори
Не спирай полета на птиците!
Не хвърляй камък по пернати,
когато им завидиш за крила.
Очите им са твоето богатство,
контури различават в тъмнина. ...
Толкоз кротка нежност! (в сайта)
(главно в коментарите, разбира се)
Как ли е възможно, как ли е възможно,
диря, мисля, търся, питам се тревожно,
да са се събрали в нейните уста ...
Настроение
във дълбокия кош на нощта...
В сълзи дави се лятото. Сепват го
пожълтелите вече листа.
Пак вали!... Но кога ли ще съмне?! ...
Като диплодоки (по В.Петров) - Стихотворение за конкурса на "Откровения"
Музички хвъркати и Пегас крилати
копят и се зверят, пействат и треперят,
ще ли ги познаят или ще нехаят,
кой под псевдонима крие свойто име... ...
Изповед в четири стихии
Пролог:
(Лирическият герой е разкъсван от
душевни терзания и чувства, които
са родени в неговото минало. Вървейки ...
Сън за двама
пълзяща като милост, с малко светлина в душата;
прозорците отдавна си стоят затворени с години,
но има начин да поставиш в мен началото на нови краища.
Извън забравата бродираш пъстри нишки - ...
Защо не мога?
и да избягам от деня си,
във друг живот да съществувам,
спокоен, светъл, безопасен?
Защо не мога да прощавам ...
Смъртта на Оловния войник
Оловният войник
от детството...
Не е оловен вече!
Всъщност - ...
Огледална тишина
Венцислав Янакиев, magnum
Събуди се отдавна в мен заспалото.
А толкова е трудно да съм себе си.
Когато съм самотна, в огледалото ...
Първично
по-първично и по-грубо от всякога,
да се срещнат, случайно, посред завоите
на някакво време, очаквано някога...
После отмести поглед забързано, ...
Красива, нежна и неповторима
изплуваш днес във паметта.
Една любов непримирима,
изпепелила тези две сърца -
красива, нежна и неповторима! ...
Мъничко чудо
събуди ме с твоето меко докосване - слънчево, парещо,
събуди ме във вихъра нежен на твоите мъжки обятия,
събуди ме с безмълвна усмивка - топла, сънена, галеща!
Пристъпи във съня ми на пръсти - тихо, безплътно, ...
Душата ми се моли
Помогни ми да бъда
пак свободна, щастлива!
По поляни да тичам,
дето греят цветя! ...
Във този век на злоба тъй свиреп
във любовта открих пътека трайна,
която към спасението води
далеч от неприятели и злоби.
Тръгнеш ли след мене, ще почувстваш ...
Последен шанс
и замириса на провал,
че си личи като на карта,
кога ще идем на финал...
Изметоха се Мъри, Наско, ...
Вярвам
Често корят ме, че нямал съм вяра
и тук се реших да разкрия пред вас
в какво моят опит да вярвам ме кара,
а правил съм всичките избори АЗ! ...
Елипса на нечия забрава
но това не е усмихнатата слава,
а трън от напусналата Прошка,
урна с неин прах,
изтървана от порив, замръзнал в отчаяние. ...
Съвсем като в картина на Дали
полуизмислена, но не полужестока.
Tя, болката от самотата, е голяма...
но най-боли изгубена посока.
И всичко става криво огледало. ...