Стихове и поезия от съвременни български автори
Тишината на Смъртта
насред тази малка кръгла стая,
таи едно момиче свойта мощ,
опитва тайно да мечтае.
И пак е тук. Сама! ...
Колко още
и колко още раздадох
И колко малко остана в мен
Откакто не си до мен
И все още ми тежи ...
След гроздобер
плаче с червени сълзи
в бъчвата на дядо
Само вятърът
без багаж и дори без надежда.
Нито нещо съм дал - нито взел
и във чужди съдби не поглеждам.
Клони смело протягат ръце. ...
Дъждовно
чадъра кой измисли,
докато мокър скитам,
дъждът когато плисне.
Уж малък, две-три педи, ...
Рецепта
Кой издухва ги с финес?
Кой е болен тук сред нас?
Бързо да си хапне праз!
Краката студени сега ...
Цирк
Огромна арена, клоуни, животни,
батути, обръчи, въжета, все неща,
все агонии, алюзии човешки.
Жонгльорът стреляше със мисли. ...
Смъртта проиграх
Хиени1 възкръсват в кошмари,
а слънцето2 пак натежа...
Подмамват ме нощни локали:
в тях гарвани3 черни кръжат. ...
Пресолено...
Пясък, по устните лепнещ.
Посиняха, до сухо.
А кървят... мислите,
Все по тебе, ...
Рисувам за теб
най-червените рози -
земята пламти.
Нямам боички
други за обичта си - ...
Шестата дупка
Замина си „Ерато”…
Дойде „Криза”.
На чаша чай седиме със жената…
Уста отварям, дума не излиза, ...
Есен съблича...
нацелувани листи
от топло лято...
Празните жици
танцуват прегърнали ...
Двама в люлката
Юмруче сме... В утроба... На вселената...
Бързаме... Да се родим... Умираме...
Обичащи...
Възкръсваме... Обичани... Двама...
Балада за дългия преход
напомнят за вечния български преход.
Строяхме развит и узрял социализъм,
но само до преход бездънен, безкраен
достигнали бяхме. Накрая излиза, ...
Ул. Конст. Фотиновъ
(Извинявам се предварително на всички, които не познава ...
Последни дни
а тъга вече се промъква
да приветства мрачното безвремие,
което всичко ще забулва.
Искрица радост не остана, ...