Стихове и поезия от съвременни български автори
Най-сладко боли...
и тебе те няма... боли!
Боли ме, когато гласа ти искам да чуя,
а него го няма... моята болка си ти!
Боли ме, когато в мечтите ми си до мен ...
Промяна
Въвеждаш разсъдък
в теорема,
в дилема,
в хаос... ...
Процеп
Сред тези, които погрешно те тълкуват, животът е толкова сив!"
* * * * *
След калните, лепкави следи - остана само дъжд!
В натежалите, мокри клони - приведени встрани. ...
ххх
Нека да я вземем да ни свети!
Нейната целебна топлина
струва колкото безброй съвети.
В рисковете има красота, ...
Да обичаш птица
откакто се открихме - толкоз близки,
че сякаш от утробата съм с теб -
ти, който да останеш - не помисли.
Живеeй си под едно небе ...
По стръмната пътека на живота
Напред, нагоре, нависоко...
Пред мен сияе синева дълбока,
но пътят е с единствена посока.
Задъхвам се и искам да се спра, ...
Минало
Не мислиш ли - малко тъпо звучи?
Вече няма какво да си кажем,
вече гледаме в различни страни.
Знам, че не можем ...
Като приказка
задавени от кучешката зима,
в очакване тя скоро да премине
и в питането колко ще я има.
А зимата мълчеше суха, бяла ...
Дните на Андреско Гарибалди
измъчван в светските беди,
дълбоко тук, душевни цокъли,
небето над тях, далечните звезди.
Изначална мраморна картина, ...
Среднощни женски трепети
Опиянена, с усмивка,
само леко загатната в мимика.
Предизвикваща дръзко,
тази малка, досадна ...
Обратно
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека ...
и... себе си
Знам, че мога да те желая.
Не за тебе снощи съм плакала,
А за себе си, в знак на очакване...
Не за тебе рисувах звездите... ...
Защо да тъгувам
Не, не тъгувам по дните предишни!
Да плача за младост? Сълзи излишни!
Не страдам, че видимо вече старея.
Със спомени тъжни аз не живея. ...
Обичана
сред бяла тишина.
Наметнала дъгата -
открива светлината.
Отваря си душата ...