Стихове и поезия от съвременни български автори

256.6K резултата

Изгубена в нощта

Правя стъпка в нощта
и срещам пак твърда стена.
Лутам се в безкраен лабиринт.
Откъде ли дойдох, а къде ли отидох?
Входа загубих в гъста мъгла, ...
876 1

В изповедалнята(1) Изповедта на една... Айфелова кула

В изповедалнята
1) Изповедта на една... Айфелова кула
- Ега ти, тоя къде ми се навира,
искал да ме черпи бира!
Оня го раздава много ''ларж'': ...
1.2K 11

Да си стъпиш на краката

Да си стъпиш на краката...
Дрипльовците и сакатите,
скромните и тарикатите
отглеждат в себе си мечтата,
да си стъпят на краката! ...
2.3K 1 26

Не съм

Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
901 3

Пред портите на времето

Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
1.1K

Поетът

Като дете
пред замъглено огледало
поетът се опитва
да открие смисъла.
Толкова е трудно – ...
821 1

Гледам те как се променяш

Гледан отдясно, си старец.
Грижите ти са толкова много,
че между гънките скриват клепачите.
Като стар морски лъв,
за последно излязъл на сушата, ...
898 10

Полусънно

Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам, ...
890 3

Невероятно

Слънцето така приятно гали моята коса.
Вятърът ме гали нежно...
Огънче в очите свети,
душата ми е като цвете.
Природата е майка мила. ...
1.1K

Добро и зло

Аз разделям този свят на добро и зло.
Аз съм подвластен на илюзиите на този свят.
Разделението на добро и зло е илюзия.
Аз си мисля, че нещо е зло, а то се оказва добро.
Аз си мисля, че нещо е добро, а то се оказва зло. ...
1K 1

* * *

"... my dear, we're slowly dancing in a burning room."
Достигнала дъното, дъх си поемам
и пълня гърдите си с хлад и мъгла.
Какво съм раздала, че искам да взимам?
Кого приютих, за да търся правда? ...
1.4K 3

Малка истина

Разхвърляна е поезията ми, също като гардероба
и на същия принцип –
понякога не мога да побера нищо вътре,
друг път нямам какво да обличам...
а днес, когато това, което ми е давало смисъл, е станало безмислено, ...
1.5K 2

Прелюдия

Със тихи стъпки
до мен се приближи,
обгърна ме със аурата нежна,
погледнах те със влюбени очи,
животът ни за миг се промени. ...
811 3

Липсват ми

За тебе плача всяка нощ,
думите ти са като остър нож.
Липсват ми целувките ти,
липсват ми прегръдките ти.
Върни се при мен, ...
1.2K

Сън!

Снощи те сънувах
и по теб бленувах,
подир тебе тичах
и в любов ти се вричах...
А на сутринта разбрах, ...
744

Децата на Звездата

Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...
600

Изумрудена стихия

Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони, ...
1K 10

Парадът на Вселената

По здрач, когато тиха нощ заслиза
над хълмове, обвити в пелена,
шурчетата надпяват нощен вятър.
Ухае на постеля, сън и тишина.
Звездици трепкат, като струни, ...
770 9

Лудият и слънцето

Безименен, рисуваше слънца
по каменния гръб на тротоара.
Във своя свят - невидим за света,
почти дете в обвивката си стара.
Подхвърляха по някоя монета, ...
1.2K 8

Заблуда

Уж с някого си,
а не си.
Стечение и…
примиримост
към нещо, за ...
867 2

Очите ми не помнят изгреви

Очите ми не помнят изгреви,
макар горяли в слънчеви огньове.
Очите ми, разпръскани, безизразни,
все не дочакват сутрешна отрова.
Очите ми, затрупани от пясъци, ...
828 2

Самота в нощен Пловдив

Как блещука градът отвисоко...
Сякаш небето отгоре паднало.
Всички лампи се смеят дълбоко
на нощта, във разгара ù.
И колко радост в тъжната вечер ...
921 6

* * *

Ще се срещнем някой ден в ада,
когато облаци в лазура не летят.
И ще се целуваме тогава,
докато телата ни горят.
Ще останем заедно вовеки, ...
685

Раздяла

Минутите са бременни с мълчание
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие ...
1.2K 5

* * *

Всеки е частица
от огромен пъзел.
Застани до мен,
аз ще съм до него.
Приеми с любов, ...
544

Пустини

Чул ли си за любовта
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...
929 3

Не ме спирай

Не ме спирай, когато тръгна в неправилна посока.
Не ме спирай, когато правя грешки.
Не ме спирай, сама ще си науча урока.
Не ме спирай, колкото и да е тежко.
Не ме спирай, когато устремена тичам към провала. ...
1.3K 1 1

Сънувал си обич за малко

Обичам те днес и само за малко,
докато са заспали очите ми.
Докато не съм станала бледа и слаба...
докато си заспал във ръцете ми.
Докато те прегръщам и не мисля за утре. ...
863

Летен Дъжд

Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...
670 1

След бурята

Свърши се! Небето уморено замлъкна,
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...
972 1

Раздяла с полъх на лято

Раздяла...
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...
1.7K 4

В навечерието

Отправям поглед към нощното небе
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...
1.1K 6

За смет

Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми ...
1.2K

* * *

Пред мен
Пред мене твойто бяло, голо тяло,
секунда свян и време спряло.
Дланите ти мъжки - топли и корави,
пръстите ти ловки, търсещи и благи. ...
1.3K 1

***

хиляди цветя
и мъртва пеперуда
каменна река
1K 4

Няма вече думи

Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...
1.3K 1 7

Приспивам...

Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната ...
1.1K 17

Твоя

Къде бяха звездите ми тогава -
да кажат колко грешен ход си ти,
в чии посоки Луната бе огряла,
че пътя си изгубих в твоите очи?
И вятърът къде се бе отнесъл, ...
1K 4