Стихове и поезия от съвременни български автори
Бягам
Не поглеждам назад, има болка.
Искам да избягам в самотата си,
там сърцето се чувства укрито.
Но тези сълзи, породени от спомен, ...
Приятелко
С кавга... Не осъзнахме...
... че имаме толкова общи неща,
че виждаме еднакво света.
Аз и ти, от предатели безброй заобиколени. ...
Бягство
и мен със лодката ще отнесе.
Не ще остана в този град -
той знае всичките ми страхове.
Той знае как години минаха ...
Maска
маска, покриваща красотата.
Топлината? Тук е нищетата!
Самотата? Сама е светлината!
Тук е, ала липсва! Липсва светлината. ...
Изживей ме... на въздишки
и ме избродиш цяла на въздишки,
едно жадуване с вик почти студен
ще прогони трънливите ми мисли...
И ще спра да се преливам в пустото, ...
Ти си моят пристан
за кораба на моя объркан ум.
Ти си пристан
за кораба на моя емоционален витал.
Ти си пристан ...
Години
Годините отлитат... като птиците
превръщат се във сребърни коси
росата пак се крие... във зениците
а времето настига ни... почти ...
Кръстопът
тук е място на сила, тук е място за съд.
Двата избора шепнат. Само днес е мигът,
в който трябва да мина, в който вземам страна.
В това кратко безвремие всяка стъпка е знак - ...
Саморазправа
Мечтателите времето разстрелва.
Наивността започва със "Защото...".
Животът ти е вече празна делва.
Пладнешки бяха обирите, явни. ...
Щастлива, че те имам...
Ти превърна живота ми в красив миг.
Показа ми какво е любовта.
Накара ме да се чувствам аз жена.
Изтри от сърцето ми всички преди теб. ...
Сън
когато ме повикаш нощем
в моя сън. И ще съм близо,
с коси разпуснати и боса.
С очите си ще те погаля, ...
Ангелът и момичето
Снощи както си стоях
И кротко съзерцавах Небесата...
Някой в шатрата ми влезе
В ръце със огнена кама... ...
Тънки мрежи
Тънки мрежи времето разплита,
да полетя волна над света...
тука вехне моята душа и търси,
търси светлина... ...
Земята - Райска градина
покрито със зеленина и вода.
Красиво място, сякаш Райска градина,
зове ме някъде в нощта.
Как искам от света да се откъсна ...
Към себе си
на този лист, откъснат мимоходом,
но чувствата сиротни кой ще стопли
в безмълвието на студената ми стая?
Отиде си, а аз те превъзмогнах. ...
Нежност 2
Тя спи в тъничка чашка на цвете.
Пеперудена, лекокрила.
В косите ù светулки светят
и правят пространство от милост. ...
Ако лекувах болката с една усмивка
душата си и мислите, и чувствата
и гледам те - към мен засилен! -
като пегас в галоп препускаш!
Къде си тръгнал, чакай! Спри се! ...
Немилост
По бузите едри капки се стичат - не отричам.
В главата ми е пълно с мътни спомени, от теб забравени.
Любов ли беше твойтo. Бе по-скоро коварна заблуда.
Приказка прочел си и с мен като актьор си изиграл пиеса. ...
Любов
То бяха нежности, то беше чудо…
От изгрева, та чак до пълен мрак,
в прегръдките си нашият юнак
притискаше красавицата мила. ...
Нà ти! Нà!
Нахалница! Не я интересува,
че, като къса тишината между нас,
гласецът ú ме дразни до полуда...
Уж я привлича цветното перде, ...