Стихове и поезия от съвременни български автори
Признание
и нека да казват, че думите не хранели къща,
не крия, че искам някой да гледа детето ми като свое,
не крия, че все още помня предишни пристанища.
Не крия, че мога да чакам с години за белите сънища, ...
* * *
нещастници, вървете, пращам ви далеч от мен.
Сенки запристъпваха напред, секунда до падането на мълнията,
но мен ме имаше само за онези, които вярваха, че чувствам.
Стиснах тъмнината в ръцете си и тя се пропука, потече по тялото ми. ...
Вълшебен танц
танцуват телата ни,
вълшебния танц на страстта.
Като блян, като в сън,
потъваме с теб в сладостта... ...
Първокласник
В този ден, за всички важен,
батко сресан, чист, изряден,
със костюм и с вратовръзка
сам обувки ще излъска. ...
Старите снимки
за старите снимки на младите хора...
Пак ме поглеждаш със присмех,
когато започна така да говоря.
Виж, ето тази, с цветята - ...
Столичанка от Мозамбик
Алени бузки пламтят
Прелестно устните свива
Увеселително пак
Тихо при мен прислони се ...
Днес знам
Смятах,
че закъсняла си
и родила си се
твърде късно, мила. ...
Аз съм...
Аз съм изящна балерина в стъклено кълбо
и слънчевият лъч през зимното стъкло.
Или живата вода в пресъхналия кладенец
на онези забравени, отминали лета... ...
Стоя край пътя
Стоя край пътя, пръста вдигнал смело.
Насреща ми - безмилостен въртоп -
Съдбата моя, Божието дело...
Минават непрестанно покрай мен ...
На един учител
в тебе е светло,
в теб е празнично -
нищо, че пари сълза!
Нека казват си: ...
Единствена моя
докосваме погледи с жадни очи.
Стените рушат се и наше е времето
за всички онези наши мечти.
Когато до мене тихо приседнеш ...
Такъв го обичам
не казва понякога истински "мила".
Когато го хвана, наивно отрича,
когато се скараме, уж си отива.
Понякога хвърля обувките вкъщи, ...
Избор
Усещам как кръвта във вените ти тупти.
Как ме иска, как за мене шепти.
Виждам я как пулсира.
И във мене опасно желание напира. ...
С усмивка... и любов!
Бушуващ огън или тиха вода,
завинаги с мен ще останеш, да!
Дали пожарникар или пък водолаз,
с кадифени ръкавици стихията ти укротявам аз... ...
Кръстовден
със вечерта... И идва равноденствие...
Кръстовден e и паметен, и свят.
И ден, изпълнен с истинско блаженство...
Жените във градините загърлят ...
Песен за перачката
Хор: – Пак да стане искрящо и бяло,
блъскай силно прането с бухалката!
Тя: – Как сърцето в дареното тяло
пак да стане искрящо и бяло, ...
Клетва
връхлитат чувства в пустата душа,
Светът е там... иди да му отвориш,
мечтите ти, сред чужди ще летят!
Искрици пръска, огненочервени - ...
ПРОСТРЕЛЯНО наднебесие
непобедимият е победен
не с красиви изречения
кристалът се разпада
в конкретните небивалици на съня ...
Безпътна надежда
Сред народа тлее жлъчната проказа,
като хладен нож в сърцата тя се вряза.
За непросветеност и разврат
човек с човека става брат. ...