Стихове и поезия от съвременни български автори

257.7K резултата

Ти си

Ти не си просто страст, а изгаряне.
Катаклизъм с невиждана мощ.
Щом те видя – в мен бездна отваря се:
ден след ден, всяка следваща нощ.
Ти не си просто дъжд, а порой: ...
1.3K 6

Нощта си знае

Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази ...
1.3K 1 24

Не се давай на друга

Има няколко неща,
които не мога да залича...
И в тези няколко неща
се включват - твоята личност
и твоята душа... ...
777 1

Щом остарея

Ще ме гледат ли със същия възторг очите ти,
когато остарея безнадеждно
и Времето безжалостно чертите ми
измачка със престорена небрежност?
Ще ме желаеш ли тогава - с променено тяло, ...
1K 5

За книгата с жълтите корици

Пристъпвам тихо в старата ни селска къща.
Там вечно тя, носталгията, ме връща.
Там прах покрива старите ни снимки,
там избеляват детските картинки.
Минавам аз през прага на вратата, ...
1.4K 1

Oще нося...

Още нося душата на лиричен поет,
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...
1.4K

Вкуси ме

Ще възбудя страстта ти
с горчив шоколад.
Искам да се възродя в твоите очи
като любимата ни птица.
Искам да открадна думи и нюанси ...
1.1K 6

Аз искам да живея

Аз искам да живея!
1. Чу ли ме добре?!?
През сълзи мога да крещя,
самотна да се влача в калта,
името ти безспир да крещя. ...
1.6K

Пътуване към себе си

Пътувам към себе си -
най-трудното и дълго пътуване.
Разкъсвам роклята си
и оставам гола
пред вашите погледи-съдници. ...
1.2K 1 6

Прегръщаш ме така неземно...

Една закачка небрежна,
проста – земска,
подредена в кратко стихо,
вдъхновена от Арихо.
Подарявам го на всеки, ...
1.8K 6

Аз съм жена

Днес съм тук, а утре там,
днес съм цяла, а утре разгромена!
Бавно падам във забрава,
обвита от лъжите и слова красиви...
Даже да съм с теб, мен пак ме няма, ...
1.1K

Обратен път към... Него

Тя ще потъне в нощната прохлада,
сред чуждите копнежи - за Любов,
възкръснала, след огнените клади,
Мечтата му ще следва... твоя зов!
А ти ще бъдеш - смайващо красива, ...
2.3K 44

Учестен ритъм

Сенките неочаквано избледняват,
силует на любим мъж ми очертават,
стъпките му неспокойно приближават,
очите му вече по хълмовете ми шарят,
възвишенията неволно преодоляват ...
1.2K 14

Мълчи гадът...

Мълчи гадът...
Мълчи гадът... мълчи.
Нищичко не казва.
Не издава звук дори.
А ми струва куп пари. ...
1.4K 8

Любов

Любов, ти нежно откровение,
дарило ме с бляскаво вълнение!
Любов, ти музо моя, сладък сън,
за влюбените нежен звън!
Любов, ...
1.1K 13

Гаргата

Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно - ...
1.7K 12

Червена съм

ЧЕРВЕНА СЪМ
От сока на червената луна
изцеждам вино. Пия до насита.
Рисувам факла. Огнена вълна.
Червени ветрове крещят в косите. ...
1.2K 6

Без душа

''Без душа''
Днес денят умира
в залез кървавочервен...
А с него и душата моя си отива...
Сбогува се Завинаги със мен! ...
1.4K 15

Привично

Чупя си чашите,
пълни със спомени,
загърбвам мечтите
понякога още в зародиш,
прегръщам момента, ...
1.4K 3

Защо пък не

Една покана за кафе
красавицата спяща в мен събуди,
със важен глас я аз приех,
а се разскачах като луда.
- Голяма работа - едно кафе?! - ...
1.4K 40

Заблуда

Да вярвам на думи, напразно изречени,
да слушам аз клетви, по-късно отречени.
Да търся във спомени, отдавна забравени,
да вярвам в лъжи, за истина смятани.
Да бъда светец във свят пълен с грешници, ...
875 1

Над своите надежди

Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...
1K 10

И аз

И АЗ
И аз не съм мъж за всички жени,
и аз като бате обичам жена си,
и вървя по средата на смахнати дни,
и не мога да се върна обратно. ...
753 9

От отчаяние

Отчаяно копнеем и се искаме, отчаяно се търсим,
отчаяно болезнени фантазии превръщаме във истина...
От отчаяние загърбваме клишетата - до болка втръснали,
отчаяно изпиваме се с поглед - до пречистване.
От отчаяние на гръб света огромен ще нарамя, ...
1.2K 5

Изгря на хоризонта тъмно-модър

Изгря на хоризонта тъмно-модър,
изправена и стройна като свещ.
Езици бледо-жълти в ритъм бодър
във мозъка припламват, сякаш в пещ.
О, знам, че ще обхванат и гърдите, ...
787 3

Доба

Доба
По късна доба, стъпвам босонога,
по мраморния под, в ръката – свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ. ...
944 2

Имам сили

Имам сили да спра да те искам.
Уморих се от това да те няма.
Ала в твоя затвор от неискане
това е само поредната рана.
Имам сили да спра да ти вярвам. ...
1.4K 9

Поклон

Поклон
Сълзи и огън... избор и съдба.
Любов и грях... мечта или стена.
Слънце и луна... желание или тъга.
Усмивка и лъжа... мисъл или суета. ...
1.2K 4

Нощта

Писах го преди хиляда и двеста години,
както обичам да се изразявам.
Като любим съпруг
ме приласка нощта,
с изящни ...
1.4K 12

Прозорец

Искам да съм дъжд, за да измия
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
1.9K 1 34

Малко удоволствие

Перфектен си за еднодневка.
Употребен преди края на срока за годност.
Вкусен навярно, покварено нежен,
с глазура, събуждаща апетитни копнежи.
Перфектен си... за еднодневка. ...
1.3K 1

Леден е пътят ни

Леден е пътят ни
***
Дните ни делнично нижат се:
няма магии и пламъци...
В скучни сърдечни отрязъци ...
1.2K 23

Пътуване

ПЪТУВАНЕ
Към твойте устни съм вървял,
препъвал съм се, някъде съм спирал,
горял съм в огън, дъжд ме е валял,
но път към теб отново съм намирал. ...
1.6K 5

Сбогом, мое окосено лято

С боси стъпки си отиваш,
мое окосено лято...
Няма птиците звънливо
да огласят небесата,
а цветята ще увяхват ...
2.9K 1 42

Последната мъгла

Усещах щастието, когато при теб не съм,
надявах се, че бъркам, че е просто сън,
но, уви, сърцето нивга не греши,
но споделя истината, когато само то реши...
Време бе - дошло е, защото то говори, ...
891

Просмукани от дъжд души

Дъжд и сиви панели.
Дребни стаи, потиснатост, страх.
Там безплътни души са се сврели
и очакват да станат на прах.
Някои скърши им волята плаха ...
731 8

Презрение

Щом гордостта я няма вече,
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато, ...
864 2