Стихове и поезия от съвременни български автори
Не се давай на друга
които не мога да залича...
И в тези няколко неща
се включват - твоята личност
и твоята душа... ...
Щом остарея
когато остарея безнадеждно
и Времето безжалостно чертите ми
измачка със престорена небрежност?
Ще ме желаеш ли тогава - с променено тяло, ...
За книгата с жълтите корици
Там вечно тя, носталгията, ме връща.
Там прах покрива старите ни снимки,
там избеляват детските картинки.
Минавам аз през прага на вратата, ...
Oще нося...
нищо, че имам характер превзет,
но ми омръзна да питат, как не остаря,
много лесно, още в мен циркулира кръвта.
Още имам какво да изпитам, ...
Пътуване към себе си
най-трудното и дълго пътуване.
Разкъсвам роклята си
и оставам гола
пред вашите погледи-съдници. ...
Обратен път към... Него
сред чуждите копнежи - за Любов,
възкръснала, след огнените клади,
Мечтата му ще следва... твоя зов!
А ти ще бъдеш - смайващо красива, ...
Учестен ритъм
силует на любим мъж ми очертават,
стъпките му неспокойно приближават,
очите му вече по хълмовете ми шарят,
възвишенията неволно преодоляват ...
Мълчи гадът...
Мълчи гадът... мълчи.
Нищичко не казва.
Не издава звук дори.
А ми струва куп пари. ...
Без душа
Днес денят умира
в залез кървавочервен...
А с него и душата моя си отива...
Сбогува се Завинаги със мен! ...
Над своите надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...
Доба
По късна доба, стъпвам босонога,
по мраморния под, в ръката – свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ. ...
Прозорец
прашния прозорец на душата.
Заблести ли, в него ще открия
пеперуден смях и луднал вятър,
върбовото клонче на мечтите, ...
Малко удоволствие
Употребен преди края на срока за годност.
Вкусен навярно, покварено нежен,
с глазура, събуждаща апетитни копнежи.
Перфектен си... за еднодневка. ...
Леден е пътят ни
***
Дните ни делнично нижат се:
няма магии и пламъци...
В скучни сърдечни отрязъци ...
Презрение
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато, ...