Стихове и поезия от съвременни български автори
Хищници и стада
едните се стремят към съвършенство,
другите се крият в какавида
и опорочават я надеждата.
Животът ме научи да съм хищник, ...
През гърлото на небосвода...
И търся живата вода. Но не да пия - да разливам
вода - която няма мъст. Вода, която е красива
като вселенски земетръс! И като огън - пиперлива.
Зазидана като река, попаднала в скалиста ямка. ...
Фортуна
то трябва да настъпи.
Животът ако с ъперкът ни среща,
някак си е тъпо.
Когато нещо със сърцето си желаем, ...
Нарисувах дървеса
които размишляват:
самовглъбени в себе си,
преплетени,
замислени до корена ...
Замълчах, за да чуя
и от цялата гордост
изведнъж се отрони
страшна буца!
През мен! ...
Бъди
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...
Песен
която ни караше да танцуваме притиснати?
... Усмивки и погледи неоткъсващи...
Сещаш ли се за точно тази песен...
ритъма, догарящите свещи ...
... отлистено...
Ще мина през града, посипан със листа червени.
Несвястна нощ… или пък слънчев ден е…?
Ще се проточи сянката ми – тиха и самотна.
Ще свие в уличката с гръб на дива котка. ...
Земя
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода, ...
Есен
да ти опиша есента.
И ако сбъркам, разбери ме -
това е есенна нега.
Морето синкаво почива ...
Неродено
Помниш ли?!...
Ехтящия до Бога смях,
как пленяваше покорно двора?!
Недоносена за този свят, ...