Стихове и поезия от съвременни български автори
Дете на мъката
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...
Черна дупка
пронизвайки, тялото приковали.
За черна стена от сълзи,
за душа, в която болка цари.
Тел обтегната бележи грехове. ...
Есен
и кара любовта ми към теб да бъде леко разпиляна.
Разпиляна като есенни листа,
за да бъде леко шарена във сивостта на пепелта.
Сивостта ù кара ме да бъда още по-тъжна ...
По...
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...
Празни страници
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка ...
Какъв е смисълът
когато той не оценява това?!
Какъв е смисълът да му казваш: "Обичам те",
когато и той не те кара да се чувстваш така?!
Всичко е преходно - приеми го вече, ...
Разговор с Любовта
Очаквам те... записал съм си час
и искам днес със теб да поговорим
за времето... за хората... за нас
и за мечтите... дума ще отворим ...
Отлетелите думи по вятъра
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика, ...
Юбилей
Петдесет години край мен отлетяха.
Те чакат с радост този юбилей.
Тясна за приятели е моята стряха.
Напук на всичко, пак ми се живей. ...
В готовност
Остави я на масата! Хей, погледни ме!
Преди малко започна нещо да казваш...
Някаква мисъл... Добре, довърши я!
Май ти е трудно... Давай, готова съм! ...
Ненужен
не си приятел и любовник днес не си.
Изборът ми не е труден,
новият е по-добър и лесно ще те замени.
За теб не бях каквото ти за мене, ...
Измислих се за теб и ето ме Твоя
набелязах си върха и докоснах любовта
нарекох се днес да ти бъда принцеса
за теб се върнах от далечни времена
Измислих се за теб и ето ме Твоя ...
Копнеж
и пак на прага чакам да застанеш
с една-единствена надежда
при мене да останеш.
С коси, развяти като горска самодива, ...
По повод...
Какво ли вещаят след тебе звездите?
Любов ли? - съмнявай се в тази лъжа,
че слънцата предоха себе си и лъчите
на онези (без)крайни петстотин лета. ...
Занаят
на тялото избухналия глад.
Душата си по фурните продавам
и срещу стих ми дават хляб.
Гъркиньо
и аз добре разбирам,
че падна ли сега зад борда,
за суша ще се взирам
и ще проклинам онзи кораб, ...
ххх
а Луната - ревнива.
Тишината неволно
става хладна и сива.
Във зелени тополи ...
Сливането на душата...
облизани от здрача
спуснал се в улеите
на напукана усмивка
и от дълбочината на вълните ...
Тъжно ми е...
зад ъгъла бавно се скрива...
любовта ми посърнала,
борила се, едвам останала жива.
Отива си тъй уморена, ...