Птича песен безтегловна,
птича песен, толкоз сродна.
За глътка въздух събужда се новият живот,
за глътка въздух, но не на заден ход.
Върви напред един живот, една мечта, ...
Мечтите ми красиви за теб създадох аз, мили.
За да можеш после за миг на прах да ги разбиеш.
Молех нощта отново в съня ми да си мой.
За да мога да ти дам цялата си неземна любов.
Карах слънцето денем за теб да грее, ...
Пак мъничка съм. Лишейче в гората.
Израснало под сянка на дърво.
Със поглед, взрян нагоре в небесата,
проблясващи сред клонки от сребро.
Приседнала смирено на земята, ...
От болката достигнал до апатия,
индивидът опознава самотата.
Като ненужна вестникарска статия
тогава е изхвърлен от тълпата.
След самотата идва промяна в нашия живот. ...
Христови мъки
Увиснал на кръста, с последни сили се моли:
,,Боже, нека греховете им бъдат простени’’.
Венецът бодлив кръвта му изпива,
а небето крещи: ,,Божия кръв се пролива’’. ...
Историята на една любов...
като светулка във притихнала тъма -
блести за миг, после угасва...
понася се във вечността!
Започва, както розов цвят разцъфва - ...
Сълзите бавно се стичат по лицето ми
и парят кожата ми, сякаш са огън.
Болката е толкова силна,
че направо ме изгаря.
Искам да ги спра... а не мога! ...
Синьо при мене е бялото в очите
Синьо при мене е бялото в очите.
Не защото имам задни мисли;
не защото зле са ме орисали;
не заради гени от дедите ми; ...
Не делиме ние с теб една съдба
и пътищата ни сега не ни събират,
разменяме единствено слова
без бъдеще пред нас, което да намират -
в сегашното ни топли любовта. ...
Но ето, сякаш като през стъкло
аз виждам твоя лик във слънчева страна.
Ах, как тихо като восък се рони пак скръбта
и очите ми прогаря като жертвено перо.
Студено е във тази стая, но шепне пак прахта, ...
Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна. ...
По друмища стръмни, незнайни пътеки
вървя през живота си, тръгнал към къщи!
Много ли още страшни баири
чакат ме горе, във облаци скрити?
Стръмна пътека ли поемеш по склона ...
Колко си силна недей да показваш,
ти, неприятелко моя - тъга,
и със жестокост недей да ме смазваш,
зная го, чувствам те често в нощта!
Без да те чуя, промъкваш се скрито, ...