Стихове и поезия от съвременни български автори
За зодиите
ДЕВИТЕ, другари,
макар и педагози,
падат си клюкари.
Суетни, закачливи ...
Не ме търси на лъскави корици
в списания и вестници не ме търси.
Във мен не светя светските искрици
и евтината хубост на продали се жени.
Не ме търси във образите от екрана, ...
Така сме си достатъчни
Без срещи, телефони, есемеси.
Без чувствата да теглим във локуми.
Без захар от физически експресии.
С едно въже завързани: далечност. ...
Моята молитва
Бяхте войници, а вече сте светци,
бяхте най-отпред в кърви и мъгли,
не за облаги, а за идеали и възгледи,
не за последните, де станаха първи, ...
Натурално
... а със стомашните сокове от мен ще изтече и душата...
Прекрасно...
... ще съм празен тогава, без да чувствам празнотата...
Аморално... ...
Една личност. Един човек.
Един човек, залят от твоята любов и грешки.
Една личност, влюбена в твоята санка.
Един човек под твоя покров и забежки.
Една личност нормална. ...
Старата къща
После покривът пробит заплака
и като стара, немощна жена,
тя тъжния си край зачака.
Прегърби се и старият чардак ...
Lifetime
понякога прекалено отдаваща се...
Боря се с мъката, която все по-често
ме застига, боря се, но силите ми сякаш
отмаляват и все по-слаба ставам, но не се ...
Глътка радост, дни тъга!
както принципно можеш и ти,
и двата дни минават мрачно,
може би защото си ми сърдит.
Днес има страшен вятър, ...
Бащината къща
с голямата стреха и виещи се стълби.
Шуми на двора столетният бор съдби на поколения,
ухаят латинки засмени в цветна леха.
Тръпне дъхът ми и потича сълза. ...
Сам
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път! ...
ххх
Сигурно някой ги е разлюбил.
Перата им тъй тревожно стърчат -
нелепи сенки в прашния ъгъл.
Хора се спират - внезапно добри, ...
Семейна история
с писъка на осъзнатото; на смърт, на края...
Застигнала я беше този ден вдовическа съдба
(че който не е страдал - само той не знае...)
Очите ù потънали и притъмнели в лудост ...
Сълзата на магьосника
когато звездите в душата му ледено звънкат,
сеща се на плътта за виолената извивка,
разкриват се тайни и светът е с хастара навънка.
Ръцете му са изцапани с боички среднощни. ...
Възкръсване
ВЪЗКРЪСВАНЕ
Мисли-лабиринти от заблуди.
Всеки ден трябва да съм Икар
да политам над болка и облаци чужди, ...