Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
намерих червея на съмнението
изкълван от кокошата ми слепота
Остана...
и ярък спомен от мечти,
че някога си помежду ни
любовта ще победи.
Остана кръв от стари рани ...
*** (Хайку)
Само сиви облаци,
тишина и дъжд...
Пролетни бури.
Оголяха вишните. ...
Аз пак съм същата...
Д.Дамянов
Чудесно е, че в този свят изменчив,
във този неразумен и безсмислен свят,
сред хладни хора, шум и прахоляк ...
Но свикнах
откакто си отиде с любовта.
Сърцето ми сега е просто сметище,
погребало живота и смъртта.
Но свикнах. С тъмнината си говоря ...
Искам да ми родиш Дете...
_____________________________________________
Тръгнах си в момента,
във който усетих, че...
искам да ми родиш Дете. ...
Обичам те… до смърт
Сърцето в шепа червеи са свили.
Безсилен под разплакани цветя,
лежа в кошмар с подземни сили-
подтиснат дишам делнична мъгла. ...
Градска самота
а морският бриз отмества косата от лицата.
Те са студени - запленени в самотата.
И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.
Оставят само мръсна диря и продължават забързани, ...
Спомен
Споменът за тебе отминава.
Времето не спира да тече.
Любовта бушува в мен,
а пък погледът ти е студен. ...
Ако...
и чувство красиво в душата не пее,
ако си мрачен и гневен, човече,
и всички мечти си прогонил далече,
ако запее синигерче диво, ...
Семейна хармония
Отмива душът монотонно
натрапените страстни ласки.
Вода гореща с лъх приятен
разтваря ги във мръсна пяна. ...
Жалък тип!
и на едно легло заедно си легнахме,
тогава ти ми казваше едно -
колко съм красива и колко съм добра.
Но от тогава дни минаха ...
Все още те обичам
за да се върна?
Трябва ли отново себе си да загърбя,
за да мога силно да те прегърна?
Ти не знаеш ... ...
Амфитеатър
седнал е Малкият принц,
поглежда звездите,
а после - към нямата сцена.
Ще минат години, ...
Омерзение
След здрависване
искам
водите на цяла река.
С мокър пясък ...