Стихове и поезия от съвременни български автори
Двойница
ни по датата рождена,
ни по характер,
ни по външност даже...
Мамка му! ...
Кой открадна лятото?
- Аз! И скрих го в джоба си нахално.
- Но това съвсем не е похвално!
Върни ни го, а ти върви си, Есен!
Не щеме твойта монотонна песен. ...
Три в едно
с тишината на чаша коняк,
разговарям с Душата по темата,
за жени... суета... и... мерак!
Суетата тече ни във вените, ...
Натежавам от обич. Натежавам до пръсване
и така съм чаровна, как да кажа – “до пръсване”.
Имам истини. Истини даже в остатък
и една за из път от онези, по-трудните.
Имам няколко чакащи срещи за лятото, ...
Зимно-пролетно хайку-сенрю
карат се за Април Първи
той дебне Пролетка Първа
пп. Първи опит в северо-южни форми. Моля, бъдете великодушни...
Крясък встрани
И ластици разхлабени - ръцете ти, трошат. Кървят. Осакатяват се.
Какво четеш в очите ми?
Какво четеш в очите им?
Душата ти превързана се вайка. ...
Време за истина
Мъки, страдания и самота,
заливат живота ни тук и сега.
Училището ни за добро,
сме превърнали във убийствено зло. ...
Живот пред компютъра
притиснат от стените неугледни,
аз чакам да се появи сега
красавицата с будните идеи.
Тогава аз започвам нов живот ...
За нея
Понякога ме гледа с очите на дете
Понякога ме кара да се чуствам зле
Запомням я… и бързо я забравям
Целувам я… и после сам оставам… ...
Изживях този град
изживях всяко камъче,
всяка стъпка
и мисъл във стъпката,
всяка болка и стон ...
Разходка по клиничната пътека
и тръгнах по клиничната пътека,
която, не след дълго, ме изведе
пред сградата на горската аптека.
В природата, великата аптека, ...
Зануляване
Събрани гражданите в общество са фаза-
генератор на човешкия прогрес.
Без нулите веригата не става-
противоречия развиват ни до днес. ...
Като Рая
Целуни ме.
Прегърни ме силно.
Да почувствам необятното синьо небе.
И диханието на разпаленото мъжко желание. ...
Свърши Любовта
и всеки от нас мълчи,
виновните вече сме двама,
тук ли свърши любовта…
Виновен си, каза ми го ти, ...
С любов написани
вълшебни думи, страстни и спонтанни,
във себе си побрали, все изстрадани,
емоции и чувства... бездиханни.
Тях разумът не ги приема, мили, ...
Дом
Това ли е вкъщи?
Където се връщам?
Където сърцето намира утеха.
Където душата до крайност разнищил, ...