Стихове и поезия от съвременни български автори
Равносметка
и мисля, правя равносметка
за мойте дни така студени, понякога и знойни,
за живота си на птица в клетка.
Много пъти чувствах се точно такава, ...
Сребърна камбана
"Тунджа! Тунджа! Аз оставам тука
като остра сабя във брега ти впит"
Петър Гинчев
Аз виждам в твоите очи Балкана, ...
За прикритите убийства
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва ...
Поход
след битка със страшните араби,
събрали смелостта си в женско сърце,
ще им разкажа- кой ще ме превари!?
Бронята на кръстоносец аз надянох ...
Съмва се
Прелива в синева
тъмното мастило
над Балкана!
И блести ...
Не
Омръзна ли ти вече да мълча?!
Ще седна до оградата на двора,
и... обещавам - само ще мълча.
Не ме притискай - няма да политна. ...
Лъчист проблясък
изгряват хиляди звезди,
щурец тук скочи, птица крясне,
луната, облак скрил, гори.
В реката нечий образ блясне, ...
Аз, ти... и градът
:)
И немее сред спомени Здрачът:
Нар, Смокинята - с буйна Лоза,
ала, мъж съм и няма да плача, ...
Пряко значение на отричането
Отричам се от тялото си!
Защото то е същото,
като онези същите,
които също… ...
Само Ти
Погледни във очите ми тъжни.
Носят още те болни следи,
но сега да забравят са длъжни,
за да вярват на твойте очи. ...
Вървим
Вървим загубени изплашени и мълчаливи.
Сгрешихме ли, къде, защо?!
Изчезна синевата...
Вървим - но накъде? ...
Началото на края
а в мен се вплитат радост и тъга -
затуй, че тъжно се разминахме,
затуй, че трябваше да е така.
Под името на първата ни среща ...
Езическо
сълзúте ми са твърде ценен дар!
Потънала във сенките на здрача,
душата си превърнах във олтар,
на който приношения да правя, ...
Невеста на вятъра
Върви си, Болко, с вятъра безумен,
разрошващ нейните коси.
Бърви си с устните неизцелуван,
със парещите във снега сълзи... ...
Тридесет
Минава време. Остаряхме ли, приятелю...
Как живяхме до сега -
на мотора и все на път.
В болка, радост и тъга, ...
Пред паметника на Свети Георги
Свети Георги тук спрял си е коня
сред алеята с влажните кестени.
Сгазил змея под тежката броня,
той очите във нас с укор втренчил е, ...
Искам
Искам
да ти подаря крила
за да отидеш,
където пожелаеш! ...
На гребена на болката
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца. ...
Погубени
къде е слънцето в очите?
Къде е усмивката на вълните,
къде е цветът на сълзите?
Погуби се всичко като мен. ...
Отречена
Тя върви по пустата улица,
вперила поглед в тъмнината.
Сълзи се стичат и ù мокрят устните...
оглежда се - не вижда светлината. ...