Стихове и поезия от съвременни български автори
Восъчна фигура
и не вижда, и не чува, не говори...
Очите ù са празни и прозрачни,
тя не заповядва и не моли.
Част е от нарязана картина, ...
Когато
Когато хоризонта в мене отмалява
Когато болката ми преболи
Когато нишката ни изтъняла
Е тетива за нашите стрели ...
Няма име...
със аромата на цветята.
И слънцето, разпалило деня ти,
но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!
Ще ти сбера букет от диви теменуги, ...
Aко ти кажа...
ако ти кажа, че те мразя,
ще ме оставиш ли,
ако ти кажа, остави ме!?!
Ще ме обичаш ли, ...
Две истини в една
Изплагиатствано от
Съдбата, с много чувство за ирония,
в театъра, внезапно, им устрои среща.
Сред толкова човешка какафония, ...
На поета
Проклет да си, поете,
сложил в стихa,
словата "вечност", "мъка", "самота".
Смутил покоя си, родил агония, ...
Тя - лъжа е, аз съм истина
виж я на какво прилича,
колко е фалшива, не живее,
няма хубави очи, не знае да обича.
Тя е нищо, някаква си там минутна, ...
Обичам те
а всъщност е нечестно!
Казваш че ме обичаш,
а след друга тичаш.
Не разбра ли, копеле нещастно, ...
Зимна приказка
Подобно на Евгений в сплина,
изпаднал бях през тази зима.
Захвърлих всички модни дрехи,
забравих дверите на бляскави салони; ...
Постоянство
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган, ...
Монологът на едно дете
Тук, на прага на реалността.
С едно момиченце съвсем незнайно,
загубило се в пътя си за у дома.
„Искаш ли” - момиченцето ми предложи - ...
Ще се омъжа в рокля от мъгла
с тази рокля от бяла мъгла?!
И пред множество гости на утрото
влача всичката болна тъга.
Как да вярвам в подпис и пръстени ...
Съкровено от мечтите
Да се прибереш при жената вкъщи,
да те погледне, без да ти се мръщи,
да поднесе ракийка със салата...
ех, това е, братко, на мъжа мечтата. ...
Свободен
не винаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо? ...
Ненадминати очаквания...
какво и как да се постарае
да получи малко щастие
на тази земя и с радост
да изкрещи ето това е... ...
Картина в стих...
над планета синя
наречена Земя...
Изгарящи милионни
светове - живот ...
Бреговете на твоите устни
ме примамват в дълбоки води.
Ще оставиш ли котва да спусна
в тази буря от силни вълни?
Във мъглите на твойте коси ...
Понякога
на цяла вечност се равнява.
Все чакам нещо да се случи,
а то е някъде в безкрая...
Уж грее слънцето, а зъзна ...
Звезда над Пловдив
под крило на падаща звезда,
заблестяла сред небето синьо
с твоята немигнала душа!
Подир звън на песенна камбана ...
Прошка
Подаде ù ръка,
а тя за миг замря.
Замисли се дали
някога за нея ...