Стихове и поезия от съвременни български автори
Напомняне
спомни си, че някъде там съм аз
и нашепвам ти думички без глас!
Нека те стоплят твоето сърце
и върнат усмивката на твоето лице. ...
Киселец
нещо заради венците.
И лицето ѝ кисело,
и усмивката кисела,
и денят ѝ е кисел, ...
След залеза...
В магията на твоя сън, желана.
И в нощната прегръдка на морето
ще бъда твоя спътница, мечтана.
След този залез често ще се вглеждам ...
Жаден Дъжд
____________________________________________
Валеше дъжд. И къщите мълчаха.
Застинали. С разплакани лица.
Валеше дъжд. И капките звъняха. ...
Почти до еретичност
не искам да ме има,
където в златна рая
е скътан хлябът -
отвън във ореол, ...
Докато създаваш...
и драскам
с курсора на мишката
като с молив
мисъл по душата ...
На Ванчо
В сърцето ми живее светлина.
Светлината сгрява живота ми.
Тя свети заради любовта...
Любовта горяща, зовяща... ...
Надежда
сърцето, раздрано от болка, не спира да кърви.
Душата тъжни, тежки думи пак мълви.
Съзнанието мрачно е, обгърнато в мъгли.
Камбанен звън разцепва мрака, ...
Реинкарнация за двама (Небесна кантата)
търкалят мрака
на масата оттатък,
очи разхвърлено зелени
галят нощта-хиена, ...
Приказка
Невидим пламък. Вълшебна прах.
Път блазнещ - тайнствено зовящ
Забулен в лунния си плащ.
И странен пътник – конник бял ...
Дано не е последната ти смърт...
понякога ми иде да крещя...
Очакваш ли да има победители,
където не е имало война?
А болката ми беше опиат, ...
Къде е краят
За началото не питам - то е в мен.
Страхът е страх от края.
А ако краят просто е начало
и после все така до края... ...
Парализа
Отдавна децата отлетяха с птиците,
пред храма старци събират трохи.
В очите им светят празни зеници,
заспиват вечер под самотни стрехи. ...
Земя на обречени
ни живи, ни мъртви,
злото в тях покълна
и дирят свои жертви.
Прокоба, страшна зараза ...
О, жена! О, ужас!
с усмивката на лято, от слънцето роден.
В тролей седмùца клатушках се ритмично,
когато ми се случи нещо нетипично.
Не помня спирката, посоката, часът, ...
На Валя
- Ах, Валя, Валя.
С какво ме ти омая?
Коя те майка родила,
та си тънка снага извила? ...
Простих
Простих на всички, които ме предадоха!
Простих на всички, които не ми простиха
и на всички, които със земята равна ме направиха!
Простих на голямото си увлечение, ...