Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Искам

ИСКАМ
Искам твоят дъх да ме докосва,
да ухаят твоите коси.
Сърцето ми без теб в земята пуста
не вижда взор сред ято от лъжи. ...
575

Не ми го казвай

Не ми го казвай
1. Не ми казвай, че не виждаш ти
как светят очите ми
и все тебе търсят те.
Не виждаш ли, че обичам те? ...
2K 1

Докоснат от Бога

(На Сен- Санс)
Там, в кладата на твоя вечен огън,
изгарят спомени за цял живот,
достойни даже да докоснат Бога
чрез музиката ти, що няма срок. ...
755 1

Увод

Хвъркай, кон вихрогон.
От гърди излиза стон.
По живот неживян
и по свят невидян.
Хвъркай, кон вихрогон, ...
1K 2

За хубавите ябълки

Мисля си защо е вярно това,
че прасетата се хранят добре.
Услаждат им се все хубавите ябълки.
А добрите хора като мен
се облизват от въшки и бълхи. ...
867

Чудеса

Планина–магьосница в прегръдка ме примамва,
тя сякаш знае всяка съкровена моя тайна.
Обгръща ме свежият ú аромат на смола
и изцяло пречистена, нова е моята душа.
Дървета разперват дълги клони–пръсти, ...
852 14

Последен полет

Крилата ми пърхат безжизнено свити,
снагата изтръпнала в неуспешен летеж,
очите присвити хоризонта не виждат,
това съм аз -
изцяло в палеж. ...
1.3K 1

Друг не съм обичала така...

И нищо не остава вечно.
А нашето... Дали даже е било?
Насън откраднато, далечно...
Губи се между илюзии и живот.
А нашето... Дали било е наше? ...
887 1

Аз винаги съм прав!

Аз винаги съм прав!
Посветено с искрени, добри пожелания на всички "тарикати".
"Не ми говори, бе! О! Я се разкарай! Смотаняк!"
Аз винаги съм прав! Така е!
Аз винаги съм прав! Туй то! ...
1.9K 3

Нека

"Как искам моят стих да бъде прост,
съвсем обикновен! Като тревата..."
Дамян Дамянов
О, нека моят стих да бъде къс...
но нужен! Като насъщен хляб; ...
677 1 1

Представите ми за света ти

Представям си и се пренасям
в моментите ти истински от начина ти на живот.
Наблюдавам ги с мислите си
и се обогатявам, пречиствам се
със смеха ти, ...
810

Илюзия с крила

В кутия от стъкло прибра ме цяла.
Затвори ме с капаче, за да не избягам.
А аз отвътре гледам онемяла, бяла
и мъничките си крила едва протягам.
Как я направи тази клетка огледална, ...
1K 2

С а м

"Сам"
Без къща, без постеля,
скитникът без пес остава сам.
Хляб си отчупва насила,
слабостта първа яде без свян. ...
759 2

Върни се - ще те приема...

Толкова невинна, когато те срещнах...
Сега безнадеждно влюбена в теб и всичко твое.
Обичаше ме ти, обичах те и аз...
Беше такава обич между нас...
Сега всичко е различно... тръгна си ти... остави ...
493

Опарена от студ и недовярване

Обгърнала тревожната си радост,
бяла и мечтателна умирам.
Пишещa съм, онемяла в празност -
сякаш от забравен нощен влак излизам.
Лекувам болките сподавени ...
1.1K

Един самотен, тъжен Принц

Един самотен, тъжен Принц
косите скубе си и плаче,
отказва срещи с Баронеса Прим,
Ивон избягала с Барон Невзрачен.
Поникнали са му рога, ...
1.3K 14

Само това

Нищо не искам! Може би
малко любов, но онази,
която ти дава импулс да живееш
и сила да бъдеш Човек
в един Свят, изтъкан от омраза и завист, ...
639

Закъсняла изповед

Закъсняла изповед
Така и не посмях аз да се влюбя,
безумно се боях от любовта.
Сърцето си не исках да изгубя
и да ме боли подир това. ...
692

Недовършена картина

Недовършена картина
Поглеждал ли си някога жена,
отблизо във очите кадифени-
те крият две засрамени слънца
от толкоз красота смутени. ...
1.3K 25

Ще те прегърна!

/ по Хилина Кайзер /
Влизам в този град, където Миналото
замръзна във сенки.
Тука пролита Животът в сребристата
боя на оградата... ...
1K 4

Неразделни

На баща ми
До неотдавна ти седеше
под ябълка на дървен стол,
а тя грижовно свела беше
към теб приведения ствол. ...
946 10

Нищо, че пак заваля

И когато, уморена от дългото скитане,
в свойте мисли при теб се поспра,
на разсъмване. Уморена съм,
и не питам дали съм желана, и искана.
Просто в твоето утро заспивам. Щастлива. ...
1.1K 16

Обещание

.
ОБЕЩАНИЕ
От тук ще си отида някой ден,
ще тръгна бързо - без да се обърна,
ще напусна този свят студен ...
2.4K 14

starry night*

отвори крилете чарли
и подпри нощта
претъркаляй наляво казаните думи
тишината отдавна изстина в ръцете ми
а прескочените улици ...
956 7

Портрет

Портрет
1
Разминахме се в пътищата си,
където всъщност трябваше да се преплитаме.
Забравихме си сенките, които ...
1.7K 5

Златото на поета

Във бели рими, във душа лъчиста,
поетът търси свойта сянка чиста.
Мечтае за лазура сляп и светъл
и бърза да се слее с мрака ведър.
Поетът иска и мечтае, сбъдва, следва ...
1.1K 5

Кома

Кома
Прости ми, Боже… замълчи!
Не мога днеска да си тръгна.
Как да усмихна тез очи -
очакващи да ги прегърна. ...
1.1K 30

Соев лецитин

Възрастните как треперят от тревата.
Косят я.
А после се присмиват на водата.
Обикновена е.
Но как обичат соев лецитин. ...
1.2K 10

Животът е един

ЖИВОТЪТ Е ЕДИН
Красиви птичи трели впиват се в сърцето...
Усмихвам се – макар да знам, че съм изгубила мечта...
Животът ни поднася изпитания, но ето,
че всичко поправимо е – докато живи сме в света! ...
1.8K 8

Тръгна си и небето заплака

Тръгна си днес,
небето заплака -
скри следите
от моите сълзи.
Остави ме там - ...
1.1K 3

Здравей!

Здравей! Помниш ли ме?... Аз съм Другия…
Бях Всичкото, което ти бе нужно…
Бях слънце мило… станах втора диня...
Бях касичка, в която пускаш милостиня…
Бях онзи, който мрази да си тъжна… ...
1.8K 16

Разочарование

Как можа?
Така да се подиграеш с мен!
Беше все едно ме гледаш в очите и ме лъжеш, а не зад гърба ми.
Сълзите не спират да текат,
намирайки място в омразата, която изпитвам към теб. ...
907 2

У л и ц и

сутрин
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето ...
1.1K 11

Четирилистна съм

Като късна река
денят отминава.
В мисли за желано
и сбъднато вече.
Крача - ...
2K 4

От спора се ражда истината

От спора се ражда истината
Дали гора е? Или не?
Спори се отдавна тука.
Щом е горски парламент,
няма как да има скука. ...
1.5K 4

***(без етикет)

Когато завали сребро в прозорците,
побелялото небе
запечатва овехтелите ми силуети
- всичките - във стъкленици,
под восък тежък стиснали в дъната си ...
2.3K 1 35

Старец

Седеше старец сам в самотата,
вперил поглед в нощното небе,
много мъка бе стаил в душата,
много мъка - в туй сърце.
И мислеше си той за дните ...
545

Среща

Ще ме срещнеш някъде по пътя си -
събрала слънцето във двете си очи.
Ще впериш поглед в мен учуден някакси,
че може от жената толкоз сила да струи.
В косите ми ще зърнеш огнени лавини - ...
1.4K 1 19

Посветено на... никого

Нищо не можах да сторя аз...
Опитах да те нарисувам
Не можах
Опитах песен да изпея
Не можах ...
1.1K 3

Искам

Искам да заровя пръсти в косите ти,
искам да се огледам в очите ти,
искам да те целуна сега.
Искам да почувствам ръцете ти,
да чуя как бие сърцето ти ...
1.1K 1