Стихове и поезия от съвременни български автори
Зимна олимпиада 4 (сенрю)
"върза кънките"
и фигурно се изпързаля
Дъжд
Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва
в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.
Дъждът се плисна, все едно на облак сивото котило
без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши ...
Посвещавам на децата ми!
Животът е борба!
От раждането свое
човек с притеглянето земно
започва да се бори! ...
Три години без баба...
Не беше лесно за секунда дори...
Трета година сърцето ми стене,
но да те обича... не се умори.
Гласът ти ще чувам във трудна минута. ...
Сделка
Похарчих половината от битието,
а искам от живота да купувам,
нещата, скъпи за сърцето,
на близките да ги дарувам. ...
Обичам...
и вода,
урина, чай, а любовта
се гърчи и увива.
Безброй преплетени стебла, последен дъх. ...
* * *
Всичко, което сега ме вълнува.
И дори светът да спре да съществува,
сърцето в мен ще продължи да бушува.
Ще повтаря колко много те обича, ...
Философията на Бенджамин (Разсъжденията на едно расово куче за човешките нрави)
На чистокръвни дакели съм син.
Не съм аз самохвалко голословен.
Имам славен корен родословен.
Знайте, от преди четир'сет века ...
Още един ден
Колко ли дни е животът...
Седемдесет по триста шестдесет и пет...
Или повече?
По-малко? ...
Нито ад, ни рай
(Житейски пейзажи от България)
Няма нито ад, ни рай,
нито пък покой и край.
Има само днес, насъщен ...
Брезичка и бръшлян
растеше див, но млад бръшлян;
щом бръснеше стихиен вятър,
хълцукаше, до корен разлюлян.
Веднъж неволно той протегна ...
Реквием
1.
На гроба ти съм цялата във бяло, съпруже мой!
От Поморие ти донесох рапани, миди,
водорасли и пясък. ...
На дънера
Сърцето ми от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното ми тяло
А птиците пригласят с вик, ...
Няма те!
Как бавно се нижат минутите,
когато си толкоз далече,
от обич за миг да те зърне
как тръпне сърцето, човече! ...