Стихове и поезия от съвременни български автори
Автопортретно сенрю
сини йероглифи
варикозно хайку
Бягам
от огледалото на собственaта си душа.
Изпращаше ми мисли,
които отдавна трябваше
в прегръдките от плевели ...
Спасително въже
Нощта ни е последна, но не и прощална...
Виж, гърчи се съществото у мен...
последната нощ ще се стопи в пореден ден...
Намерих си въже, за да се хвана. ...
За любов са нужни две сърца
като бурен огън от унищожителен пожар.
Обичам те и пламъкът в мен грее.
Всеки миг прекрасен... всеки спомен стар...
Отиваш си и само сянката остана ...
Пролет
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива. ...
Закъснял...
Нетърпеливо гнездо.
Многоточие.
Ранено клонче.
Шарен храм от цветове. ...
Шепа и за мен
Шепа кестени. И тишина.
Евтим Евтимов
Шепа кестени, казваш, купуваш.
Шепа кестени, казваш, поете. ...
Онзи мъж
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря, ...
Да нарисуваш вятъра
От няколко време се чудя –
питам се дали ще мога?
Вятъра искам да рисувам отново.
Зная, приятелю, зная, че ...
Бъди до мен
от две очи, които взират се във мен,
от твоя глас, от силното ти рамо
и от полъха ти в тъжния ми ден.
Бъди до мен! Аз нямам сили вече… ...
Далечност
Синият цвят е цвят на далечност -
сини са непрестъпните върхове,
синя изллежда и морската вечност,
сводът небесен е син... Какво още - ...
С дъх на метал
чугунени мелници мачкат неистово,
платина и злато в мъглата ни газят,
едва си душите във зъбите стискаме.
Тъй или инак, както е тръгнало, ...
Полегнал си
Полегнал си,
затишие обвива
спокойствието
тъмно-тъжно, реещо около теб. ...
Слънчева камбана
Слънчева камбана
Превзет от песните крилати
въздъхна разцъфтял южняка.
Пленен от нежни аромати ...
О, ангеле...
едното – разум, другото – любов!
И само плаха, мъничка сълза
ги свързва в лек, небесносин обков!
В теб пролетите, още неоткрити, ...
Усмивка
Да дариш една усмивка
ведра, говореща без думи,
да знаеш, че това е щастие,
докосвайки като малко дете. ...
Популация
ампутирахме дърветата в своята улица
виждали сте хроми под строй как протягат
остатъци от ръце
под небесните порти милост ли просят ...