Стихове и поезия от съвременни български автори
Варненски сунет
зъ нейъ вечер, и були мъ,
чи той, за съжеление, във зимъ
убърнъ с думи прулетъ.
Мъжъ, дет най-убичъх на свитъ, ...
И... чакаш ме...
по-различен от всичко,
което съм имала някога.
И искам те.
Със черните пръсти ...
Просто натисни спусъка
Поемам дъх, но нещо ме задушава.
Сърцето ми като камък се вледенява.
И сякаш окови има на ръцете ми.
И сякаш лед е сковал сърцето ми. ...
Лично...
тихо чука на моя прозорец...
И аромат на свещи
разлива се
с полъх на вятър... ...
Сянка...
Зазидана музата.
Замръзнал стихът...
Мисли-прилепи
по стените на чувства ...
Събуди ме
Ти ела във съня ми тогава -
на прохладната утрин часът,
из мъглите когато изгрява
лъчезарно разнежен денят. ...
Безпътен
забързан, заслепен...
В сълзи облян,
безпътен и смирен...
С ръце протегнати незнайно накъде, ...
Милувка
А ти не я видя,
не я усети,
нежна и невинна.
Заспа до нея. ...
Кръговрат
Искаш ли? Това не сме опитвали преди..
Времето не можем (и да искаме) да върнем,
по начин нов няма как да заболи.
Утрешният ден може би ще е шамар, ...
В скоби
(Дори да знаех, нямаше да спра.)
Пробуждането винаги е трудно.
(Особено с усмивка на уста.)
Оставих си мечтите нависоко. ...
Песента на моряка
Жадуващо за миг покой,
морето вика отдалече,
а ти нашепваш: Мили мой!
Тревожни, дните отлетяха ...
На инат (3)
и чувам как сърцету ти лумбурка –
дъли дъ ми предложиш пръстенъ
или дъ мъ отсвириш с бодръ стъпка.
Пуд роклятъ ми – пусти плажове, ...
Лунно предопределение
Потърсила слънцето
яхнала вятъра
пътя преследваш
неуверена в себе си. ...
Ръце на нежеланието
Пазете си крилете от притискане -
вратите стават все по-тесни.
Море от обещания за искреност.
Нали? Вълните са чудесни. ...