Стихове и поезия от съвременни български автори
За кой ли път!
завръщам се под топлото ти рамо.
Охлузена от болките навън,
във теб се сгушвам - жива рана!
За кой ли път ...
Същността си прозрях…
някога “прогони ме ти сама”,
за зло или за добро…
Не ми беше лесно да замина,
без моята още недоизживяна любов… ...
Драма
Доколко е ценен животът,
когато срещу несправедловост жестока
се изправяш без смисъл,
без време за орис дори? ...
Случайна любов
Вятър.
Време.
Любов.
Виждала ли си някога вятъра? ...
Моя земя
със кръв. Със стари рани по гърба.
От варвари-потисници рушена,
изправена от бедност на ръба.
Ти пак си млада, пак цъфтиш напролет ...
Обич под дъжда
а нощ и ден омайно се обичат,
въздъхват нежно ангелски очи
и океани с пламъци си сливат.
Под плаващите сенки на нощта, ...
Пречистено влюбени
Погали я нежно с птиче перце.
Раздуха със обич любовните чувства,
огън разпали в нестинарско сърце.
Ръцете целуна по дланите, с устни. ...
Гоненица
Една Мечта те пипва по сърцето
и, докато замечтано се обърнеш,
тя бързо хвръкнала е във небето -
там чака след нея да тръгнеш. ...
Без продължение...
И ей така изминаха години
от онзи миг на първата ни среща.
Сега стоим в застинало очакване,
че другият... ще каже... нещо си... ...
Още помня
още помниш сълзите ми,
нощем прегръдките ти ме топлят -
още усещам присъствието ти.
Нося те като клетва в кръвта ми. ...
Страхувай се...
не ме изписвай цяла,
на срички ме изричай
и дели ме...
... душата ми накъсана е цяла, ...
Понякога
пусни ме, не ме гони,
нека още веднъж усетя
топлите ти очи.
Понякога ще чуваш гласа ми, ...
По късчета душата й мачкате
Колко парченца още ви трябват
да достроите своите сараи
и в тях да оградите позора си.
Разделихте я. По тъкан свещена земя. ...
Химия
времената стари.
Имала и риба,
но пък и комари.
Радостно поила ...
Заключено
В неравно време...
Чуваш ли
Спирачките скърцат
Шосето ...
Духът
Невинно видение. Миг красота.
От здрач възродена, във мрака изгря.
Нощ вдъхновена... Времето спря.
Ръцете й мамеха - бели мъгли. ...