Стихове и поезия от съвременни български автори
Епоха
коси в плитка,
естествен парфюм,
непретенциозен живот...
обичаи издигнати, ...
Необичано солена
за усмивката ти – топла и добра.
На този бряг, небето ни покръсти
и в една частица цяла ни събра.
Ти се влюби в мен – вълна солена ...
Тринитротилуол
от болката добавям също,
миксирам в душата си взривителната смес
и очаквам нечие докосване,
след което, ...
Коледа
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,
разкрасили празнично вратите ...
Надеждино поле XVII
Препускали бързо обратно
към село, в завой след завой.
До майчин гроб още до татков
ковчегът намерил покой. ...
Обичам те, есен!
рисуваш във дните ми.
Кой дизайнер
те облече така –
в затисти отблясъци? ...
Намирам те…
Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват… ...
Любов, лъжи и изневери
и трябва винаги да си нащрек,
прекрасен е със блус за двама,
но после често следва брейк.
Най-весело е с рокендрол, ...
Обичам вятъра
изчисти боклука.
Облак докара.
Дъждът му зачука.
Ведра и чиста ...
Прости ми...
което искаш да бъда!
Прости ми, че наложих ти
таз тежка присъда!
Прости ми, че дойдох в нощта, ...
Едно дете рисуваше елха...
Едно дете рисуваше елха,
но не със четка, не с молив, а... с пръстче,
на стъкло, под сива стреха,
а до елхата... имаше кръстче! ...
Само от теб се страхувам
Как превземаш всяка моя мисъл.
Но как да те прогоня,
когато очите ми търсят само тебе в тълпата.
Ушите ми повтарят само твоите думи. ...
Ей тъй
и събирам дихания
от всички птици,
обезумели в летежа си.
Ей тъй, седя ...
* * *
от миналта рицарска епоха.
Горчиви сълзи тихо роним
сред всепоглъщащата суматоха.
Очите ни станаха метал, ...
Където има хубост, има и тъга
сякаш се разхожда по подиума на Версаче.
Играе си с мъжете като котка
с очи зелени, дето никога не плачат.
Тя отива на бара, покорила ...
Обречен
орисан си с някаква съдба.
Обречен си в окови да израстваш,
оковите на болка, мъка и тъга.
Растеш и грехове натрупваш, ...
Жадуваща душа
недей обръща всичко на шега:
свещено, приказно, красиво
и моята несбъдната мечта.
Тя ярък изблик е на чувства нежни - ...