Стихове и поезия от съвременни български автори
Слабост
Слабост към своите татко и мама.
Още роди се - радост голяма,
вносните дрешки купи му мама.
Вносна количка чак от Хавана, ...
Винаги съм те обичала тайно
виновно капещи от твойте очи,
галила съм ти нежно косите
и редом с теб съм плакала дори.
Толкова пъти ръка ти подавах, ...
Име
вярната посока
изгориха думите,
които глождат в нечие око.
Очаква ме скалистото разлистване ...
Полуреалност
... полуреална и полуизмислена
в скучен свят... в стени от пушеци...
с очи усмихнати -
душа до лудост празна... ...
Вампир във образ на дете
стонове сподавена тъга.
Тъжните очи прикриват
болка от вековна самота.
Убежище във красотата, ...
5 от буква "С"
Лош или добър комшия,
що гаси или пък пали.
Но покана за ракия
да откаже той? − Едва ли. ...
Глупава съм
Да, така е.
Лошото е, че го зная.
Кажете ми сега
как душата си да преплета. ...
Заспал градът
Заспал градът и в него
всичко е заспало.
Топовни изстрели не щат
да промълвят едно начало. ...
В памет на Кольо!
а за мойта болка,вече няма лек!
Сега си моята звезда,
която няма да угасне никога!
Не мога да повярвам, ...
Дъжд
Не онзи летен, в цъфналата ръж.
А есенен, прощален и лечебен.
Съвсем навреме рукнал дъжд.
Не онзи дъжд, под който се целуваме, ...
* * *
сълза в сърцето,
огнено сияние,
сълза...
Искри и бушува, ...
Само ти
Само ти можеш да усетиш нощта.
Само твоята любов е така хубава,
както ти я предлагаш от сутрин до здрач.
Само твоето кафе ухае на целувки, ...
Всяка красота е тъжна... по есенно
И всяка красота е тъжна.
Невъзможно
свят - реален и необясним.
Всеки миг за мен е вече,
всеки допир е незаличим.
Хората край мен минават, ...